Митр. Иларион: нов сезон в диалога между православни и католици
„Европа ще е силна, когато е не само икономически богата и политически независима, но също така когато има дълбока връзка със своята християнска традиция в моралната област – казва в интервюто 53 годишния православен митрополит с богат опит в икуменическите отношения. Много от икономическите и социалните проблеми, с които се сблъскваме, са следствие от прекомерната алчност, култивирана от потребителското общество. Алчността, арогантността и ненаситността на някои водят до страданието и бедността на други, както и до войни, конфликти и екологични проблеми. И това само отслабва Европа. Според мен икономиката и обществото в Европа трябва да вървят ръка за ръка с неизменните ценности на традиционната етика. Общество, което има солидна морална основа, е силно и стабилно".
„Двадесети век постави нови предизвикателства пред света и в частност за Европа: мисля за многото заплахи за християнската духовност, семейството и брака, за разпространението на абортите, за появата на биологични техники, с които се нарушават принципите на Евангелието, за „медийните атаки“ (особено чрез интернет), които пречат на младежта, която все още не е напълно духовно формирана, да прави правилен етичен избор. Тези и много други предизвикателства пред нас в нашия век изискват силен отговор от християните“.
Митрополит Иларион посочва конкретно и елементите за отслабването на позициите на християнството в Европа: „разделението на християнския свят на Запад и Изток с последвалите вътрешни разделения на Запад; секуларизацията с последвалото изчезване на християнските държави. Третият елемент е реакцията: вместо да се „християнизира“ светското общество, беше избран пътят на адаптация към светските ценности. Както видяхме, „дехристианизацията“ в Европа започна много отдавна, проявявайки се ясно в неуспеха да се цитират християнски ценности в различните опити за изготвяне на европейска конституция. Позоваването им дори не беше допуснато в Преамбюла. В съвременното европейско общество има такива, които правят всичко, така че религията да се държи далеч от обществения живот. Резултатът е, че обществото е започнало да разглежда вярата като частен, изключително личен факт. Привържениците на светската идеология искат Църквите да престанат да свидетелстват за добро и зло и същите тези категории да станат напълно относителни понятия. Въпреки това, вярвам че Европа ще може да се освободи от гъстата мрежа на моралния и духовен релативизъм, която я затваря. Сигурен съм също, че Христос Исус няма да остави верните си без помощ и подкрепа, защото „Той победи света“ (Йоан 16: 25-33).
„В постъветска Русия ние започнахе „рехристиянизация“, ден и нощ. Трябва да призная, че постигнатите резултати са изключителни. Ако преди тридесет години Руската православна църква имаше 6 хиляди енории и 20 манастира, днес броят на енориите достига 40 хиляди, а манастирите са на път да достигнат 1000. Средно откриваме хиляда църкви годишно или три на ден. Мога да определя това явление като истинско и безпрецедентно възраждане на християнската вяра“.
В отношенията с Католическата църква митрополит Иларион посочва „историческата среща“ през 2016 г. в Куба между папа Франциск и патриарх Кирил, наричайки я „повратен момент“, открил "нов сезон на диалог":
„Благодарение на срещата в Хавана, днес можем да говорим за нова ера в двустранните отношения и междуконфесионалните контакти. Както по време на срещата, така и в общата декларация, папата и патриархът споменаха и обсъдиха основните теми, които днес са дневен ред на диалога и сътрудничеството между нашите Църкви. Несъмнено, събитието в Куба остави незаличим белег, който ще повлияе и на бъдещето. Споразумението, подписано в Хавана, носи резултати, които вече могат да се видят: сътрудничество в подпомагането на християните от Близкия изток, поклонението на светите мощи на Свети Никола в Москва и Санкт Петербург и много други“.
„От срещата в Куба се роди и отлична традиция – продължава митрополит Иларион. Всяка година на същия ден ден се организира конференция, посветена на един от много важните въпроси, изложени в Съвместната декларация. Първата се проведе в университета във Фрибург в Швейцария на 12 февруари 2017 г. посветена на свидетелство на мъчениците на двете Църкви. През 2018 г. темата бе за защитата на християните в Близкия изток, а срещата се проведе в православната архиепископия във Виена. Тази година, третата конференция (организирана съвместно с Папската академия за живота) се проведе в Москва на тема евтаназията. Следващата среща, с любезната покана на Ватикана, ще се проведе в Рим“.
Особено значимо в този смисъл е популярното участие (над 2 милиона верни) през 2017 г. за „поклонението” на мощите на Свети Никола, преведени от Бари в Москва и Санкт Петербург, припомня Иларион.
„Поклонничеството в Москва и Санкт Петербург на най-почитания и обичан светец в Русия несъмнено беше историческо събитие. Не само за страната ни, но и за много други държави и народи. Предложението мощите на светеца временно да напуснат криптата на базиликата "Свети Николай в Бари", за да отидат в Русия, където под закрилата на Руската православна църква милиони вярващи биха могли да ги почитат и да се поклонят пред тях, бе на папа Франциск , по време на срещата си с Московския патриарх в Хавана. Само папата можеше да вземе такова решение. Благодарни сме му за този жест на братство“.
Представителят на Московската патриаршия говори и за новия климат в дипломатически отношения със Светия престол, конкретно с посещението на държавния ватикански секретар кард. Пиетро Паролин в Москва:
„Може да се каже, че векове църковна дипломация между Католическата църква и Православната църква не е направила толкова, колкото двата месеца на поклонничество на мощите на св. Николай Чудотворец в Русия, където всички знаеха, че това е възможно благодарение на общото споразумение между Папа и патриарх Кирил. Последвалата официална визита в Москва на държавния ватикански секретар Пиетро Паролин бележи друг важен момент за отношенията между двете Църкви. Това бе първото официално посещение на държавен секретар на Ватикана в Русия, по покана на руското правителство (посещенията на кардиналите Казароли и Содано през 1988 и 1999 г. бяха неофициални). Срещите на кардинал Паролин с Московския патриарх Кирил и президента на Руската федерация Владимир Путин демонстрираха солидното взаимно доверие, установено в отношенията на Светия престол, както с Московската патриаршия, така и с Руската федерация. По всички въпроси, обсъдени по време на срещите, двете страни изразиха общо мнение, особено по отношение на християните в Близкия изток“.
Тази пролет, голяма група членове на римското духовенство, водено от кардиналския викария Анджело Де Донатис, извършиха поклонничество в Москва. Участниците посетиха много места и видят светини на Руската православна църква и имаха възможността да научат повече за съвременното руско православие. „Събития като поклонничеството на мощите на Свети Никола и посещението на римското духовенство са отличен пример за онова духовно наследство, което споделят православни и католици, въпреки различията между тях –посочва митрополит Иларион. Моля се молитвите на нашите общи светци да помогнат, чрез Божията благодат, за преодоляване на онова, което ни разделя“.
(dg/avv)
