За първи път Вселенската патриаршия публикува документ за социалната доктрина

Бяха необходими три години работа и създаването на специална комисия, за да се роди „За живота на света“, първият сборник на социалната доктрина на Вселенската патриаршия в Константинопол. Това е важен документ по две основни причини. Първате е, че идеята за „социално учение“ никога не е дефинирана от Православната църква и за първи път е изготвен изчерпателен документ по темата в православния контекст. И втората е, че документът може да бъде прочетен и като отговор на „Основите на Социалното понятие“, сборник обобщаващ социалната доктрина на Църквата, който Московската патриаршия публикува през 2000 г. Вселенската патриаршия представя различен от Московската патриаршия подход, като се опитва да чете знаците на времената с внимание.

В документа се разглежда въпросът за разведените и повторно женените, които вероятно ще бъдат приети отново към общение след период от седем години покаяние; той подчертава че Православната църква не е против противозачатъчните, ако се използват в рамките на брака и не предизвикват аборт; очертани са и предизвикателствата на икуменическия и междурелигиозния диалог.

Документът също осъжда трафика на оръжие и робството и със загриженост обяснява някои противоречиви позиции, които Църквата е заемала във времето като поема вината за християните подкрепяли правителства без грижа за правата на човека.

Текстът е съставен от увод, заключение и седем части: „Църквата в публичната сфера“, „Хода на човешкия живот“, „Бедността, богатството и гражданското правосъдие“, „Война, мир и насилие“, „Икуменически отношения и отношения с други вероизповедания“, „Православие и правата на човека“, „Наука, технологии и природа“.

Това, което може да се отбележи, е прагматичният подход към световните проблеми. Очевидно е, че текстът е проникнат от препратки към църковните отци, но присътва и малко философия и много активизъм по думите на Патриаршията. В него вярващите биха могли да намерят основна отправна точка. Той, също така, е полезно средство за Католическата църква за по-дълбоко разбиране при провеждането на икуменическия диалог.

Независимо, че подходът към света е положителен, документът започва с обобщението, че „светът, в който живеем, е паднал, съкрушен и мрачен, поробен от смъртта и греха, измъчен от насилие и несправедливости".

Следните бележки могат да помогнат в проучването на документа. На първо място, въпреки че християните обитават света, основният им дом е „в служението”. По тази причина типът управление, в който живеят християните, не е важен. Пояснено е обаче, че Църквата „недвусмислено осъжда всички видове институционална корупция и тоталитаризъм, отчитайки, че те водят до страдание и масово потисничество“.

Интересно е, отразяването на факта, че „специалните привилегии на Църквата, под ръководството на християнско правителство, въпреки че позволяват създаването и формирането на определено православен етос в рамките на държави с православно християнско население, често имат злополучния допълнителен ефект от обвързването на Църквата с определени парализиращи ограничения“.

Така текстът е конфигуриран и като опит за окончателно разтрогване на съюза между престола и олтара. Документът подчертава също, че „не може да има християнски национализъм, нито друга форма на национализъм, приемлив за християнската съвест“.

Документът засяга и въпроса за насилието над деца, като подчертава, че „греховете срещу невинността на децата са особено отвратителни “ и заявява, че „никой свещеник не би трябвало да дава опрощение за подобно престъпление, докато виновният не застане пред наказателно производство".

Разглеждайки някои биоетични въпроси, документът ясно отрича евгениката, но прави отстъпка по отношение на някой бременности, „по време на които възникват трагични и неразрешими медицински ситуации, в които животът в утробата не може да бъде запазен или продължен без сериозни опасности за живота на майката "и в този случай Църквата" не претендира за компетентност "и разчита на преценката на лекарите и съвестта на родителите.

Документът подчертава неприемливостта на самоубийството, но, в случай на такова, не отказва погребални обреди. Отделено е приоритетно внимание на бедните, защото „Църквата не може истински да следва Христос или да Го представи на света, ако не постави абсолютната грижа за бедните и хората в неравностойно положение в центъра на своя морален, религиозен и духовен живот“. Тя призовава за защита на работниците независимо дали имат документи или не от злоупотреба, унижение И експлоатация. Църквата трябва да насърчава компаниите да инвестират хуманно в подтиснатите райони на света и да се опитват да предлагат възможности там, където такива не съществуват".

Документът също така разглежда въпросите за здравеопазването, разселените и бежанците и трафика на хора.

Насилието се описва като „грях пар ексаланс“ и смъртното  наказание е решително отхвърлено".

Не се допускат никакви компромиси в публичната сфера относно "фундаменталните убеждения на вярата", призовава се за максимална откритост в диалога с другите вероизповедания

Документът категорично защитава религиозната свобода и свободата на съвестта.

Що се отнася до темите за мигрантите пръстът е насочен към „някои европейски правителства и голям брой идеолози, които се опитват да затворят напълно границите, насърчавайки националистически и дори расистки идеи, отхвърляки така думите на самия Христос.

Такива „действия представляват атака срещу Божия образ в онези, които търсят нашето милосърдие.

Документът призовава да се преодолее антагонизма между вярата и науката, но преди всичко призовава за възможността религията да работи в публичната сфера.

Той подчертава, че „характерен признак на много от съвременните ни общества, на Изток и на Запад, е пропагандата, че трябва да съществува чисто публична сфера, която, за да бъде едновременно неутрална и универсална, трябва да изключва религиозното изразяване. В тези общества религията се разбира като частен факт, който не трябва да се намесва в публичните дискусии за общото благо. Но това е погрешно по принцип и неприложимо на практика.

В документа са набелязни много идеи. Те помагат за по-доброто разбиране на перспективата на Православната църква, но и на вътрешния дебат в самата нея. Текстът е роден през 2016 г., в контекста на Светия велик събор на Православната църква, който се проведе на о. Крит и на който се разглеждаха съвременни проблеми. Патриарх Вартоломей поиска да продължи работата „в духа на Събора“.