Църквата в Полша в защита на децата
Марта Титанич, дон Пиотр Студницки
В Полша Църквата навлезе в ХХI век с чувство за постигнатия успех и с гордост. Това чувство намира своите мотивации в далечната и в по-новата история на Полша. До 1918 г., в продължение на цели 123 години, в които полската държава, разделена между съседните сили, беше бе заличена, Католическата църква съставляваше за поляците крепостта на свободата и допринасяше за оцеляването на езика и културата на нацията, както и за надеждата за независимост.
В периода на Втората световна война не липсваха героични поведения на много католически свещеници и миряни. След 1945 г., когато Полша се озова в зоната на влияние на Съветския съюз, Църквата беше близо до хората, опитвайки се да запази автономията и да възвърне достойнството и правата на човека.
В този контекст израсна Карол Войтила – свети Йоан Павел II. Поклонническите пътувания на папата в Полша допринесоха за духовното пробуждане на поляците, стимулираха растежа на чувството за национално единство и засилиха ролята на Църквата в полския социален живот. В Европа, където от много десетилетия вече бе в ход процесът на секуларизация, Полша оставаше страна, в която кръстените съставляваха над 90% от населението, почти половината от които практикуваха редовно, а семинариите се пълнеха с кандидати за свещеничество. Моралният авторитет на даден свещеник беше безспорен в полското общество.
Това законно чувство на успех и гордост затрудни приемането на истината за насилията над деца, извършени от членове на духовенството. Всъщност беше трудно да се признае, да се осъзнае, че в самата Църква се случват и такива ужасни престъпления срещу малолетни. Затова първите новини в медиите за сексуалното насилие над непълнолетни, извършени от членове на клира, предизвикаха инстинктивна отбранителна реакция сред свещениците и миряните в Полша. Бяха възприети като нападка на вражеските медии и пореден израз на борбата срещу Църквата, добре известна от времето на комунизма.
Катализатори на необходимите промени
Огромен удар върху общественото мнение бяха историите, разкрити от медиите, на двамата полски свещеници, работили в Доминиканската република: апостолическият нунций и един мисионер, обвинени в сексуални посегателства над непълнолетни (2013 г.). Филмите на братя Секиелски, публикувани в YouTube, бяха истинско земетресение: „Но не го казвай на никого“ (2019) и „Игра на криеница“ (2020). Днес трябва честно да признаем, че гласът на журналистите бе основен фактор, който мобилизира Църквата в Полша за справяне със злото на сексуалното насилие.
Не по-малко важни фактори, повлияли на промяната на подхода на Църквата по отношение на драмата на сексуалното насилие над непълнолетни, бяха решенията на Светия престол и промените, които се извършват в Църквата.
Два примера доказват това. През октомври 2014 г., Епископската конференция на Полша (ЕКП) прие и публикува два документа, които все още очертават линията на действие на Църквата в Полша. Към края на 2014 г., епископите и главните настоятели на религиозни ордени назначиха делегатите за защита на деца и юноши, които да отговарят за получаването на жалби. Официалното публикуване на данните стана всеобщ стандарт едва през 2019 г., когато влезе в сила motu proprio на папа Франциск „Vos Estis Lux Mundi“.
Статистиката на срама
Към края на 2018 г., ЕКП реши да приключи първите статистически проучвания, започнати през 2014 г. Докладът, изготвен и публикуван през март 2019 г., показа, че в периода от 1 януари 1990 г. до 30 юни 2018 г., 382 свещеници и религиозни са били обвинени в сексуално насилие над непълнолетни под 18-годишна възраст. Разследването разкри, че от 1950 г. до средата на 2018 г., Църквата е знаела за най-малко 661 малолетни жертви. Докладът също така показа, че броят на сигналите се е увеличил през годините. Истинската вълна
от разкрития обаче се видя в следващия доклад, публикуван през юни 2021 г. През разглеждания период от две години и половина (от 1 юли 2018 до 31 декември 2020) бяха получени 368 жалби за сексуални насилия над деца, които обвиниха 292 свещеници и религиозни, и се отнасяха до факти, станали в периода от 1958 до 2020 година.
Представяйки доклада, архиепископ Войчех Полак, примат на Полша и делегат на ЕКП за защита на децата и младежта, се обърна директно към всички жертви и към всички хора, скандализирани от злото, извършено в Църквата, изразявайки своята болка и състрадание.
Система за помощ в процес на изграждане
„Проучването също така показва, че Църквата, в която някога е било извършено злото, днес се превръща в място за изслушване и помощ, на търсене на истината и справедливостта“, добави архиепископ Полак. Работите започнаха през 2013 г. с назначаването, от страна на полската епископия, на отец Адам Жак SJ за координатор на ЕКП за защита на децата и младежите. Благодарение на предприетите от него действия, Църквата успя да разработи интегрирана система, местна и национална, за защита на непълнолетните и за подпомагане на жертвите на сексуалното насилие.
Експериментално поле за Vos estis lux mundi
Наскоро Полската църква стана експериментално поле за прилагане на моту проприо на папа Франциск „Vos estis lux mundi“. От влизането му в сила, спрямо полските епископи бяха задействани над десет процедури за проверка. 12 от тези производства вече приключиха, в 11 от които е констатирана небрежност и са наложени наказателни и покаятелни санкции на епископите, докато в един случай обвиненията бяха отхвърлени. Останалите производства все още продължават.
Процесът на пречистване, колкото и да е болезнен и труден за полската църква, продължава. Много хора се чувстват обидени не само от извършеното зло, но също (и често пъти и повече) – от подхода на църковните водачи. Само като се придържаме към истината, търсейки справедливост и поемайки отговорност за изясняване на всички престъпления и небрежност, Църквата в Полша ще може да спре процеса на загуба на доверие и надеждност.
Марта Титанич – председател на управителния съвет на Фондация „Свети Йосиф“ на ЕКП, съосновател на инициативата „Ранени в църквата“ [Zranieni w Kościele], на приятелския телефон и на Католическия свят в подкрепа на хората, засегнати от сексуално насилие в Църквата.
Пьотр Студницки, свещеник – директор на Отдела на епископската конференция за закрила на децата и младежите, преподавател в Папския университет „Йоан Павел II“ в Краков и в Папския университет „Свети кръст“ в Рим.
man / VatNews
