Блажена Сандра Сабатини: пример за творческо и конкретно милосърдие

Изабела Пиро - Ватикана

„Счупихме си костите, но това са хора, които никога няма да изоставя“: Сандра Сабатини е само на 13 години, когато разказва на майка си с тези думи за опита в служба на инвалидите, изживян в общността „Папа Йоан XXIII“. С тези думи, на литургията за нейната беатификация в Римини, кардинал Марчело Семераро, префект на Конгрегацията за процесите на светиите, припомни младото 22-годишно момиче, починало при катастрофа през 1984 г.  . „Да обичаш означава да носиш страданието на другия“, добави кардиналът в проповедта на литургията, с многобройни присъстващи, особено млади хора, сред които някои от приятелите на новата блажена. „Желанието да служи на бедните – открои кардиналът за новата блажена - не е просто милосърдие, а плод на безграничната Божия любов, в което бездънно и безбрежно море Сандра потопи сърцето си“.

Пример за творческо и конкретно милосърдие

„Сандра беше истински човек на изкуството“, добави кардинал Семераро, защото „научи много добре езика на любовта, с неговите цветове и музика“. Нейната святост бе „отвореност за споделяне с най-малките, поставяйки цялото си младо земно съществуване, съставено от ентусиазъм, простота и голяма вяра, в служба на Бог“. Първата света годеница, която се издигна до почестите на олтарите, блажена Сабатини „приемаше онзи който имаше нужда без да го осъжда, защото желаеше да предаде любовта на Господ“. В този смисъл - продължи кардиналът – „нейното милосърдие бе „креативно и конкретно, защото да обичаш някого означава да чувстваш това, от което има нужда и да носиш болката му“.

"Всяка минута е възможност за любов"

Префектът на Конгрегацията за процесите на светиите завърши проповедта си със стиховете от молитва, написана от самата Сандра на 7 септември 1982 г., две години преди смъртта си: „Господи, нека всяко мое действие се определя от факта, че желая доброто на младежите, всяка минута е възможност за любов, която не трябва да се пропуска“.

Огромно бе вълнението в момента на произнасянето на латинската формула, която провъзгласи Сандра за блажена: нестихващи аплодисменти съпътстваха основния момент на церемонията, който продължи с шествието на мощите на новата блажена, пренесени до олтара от Стефано Витали, човека, който е бил чудотворно изцелен от нея: коса, съхранявана от тогавашния ѝ годеник Гуидо, в кутийка от бонбони, украсена от самата Сандра.