Актуалността на посланието на Едит Щайн, 80 години след нейната мъченическа смърт

Фауста Сперанца – Светла Чалъкова - Ватикана

На 9 август 1942 г. в Аушвиц е убита Едит Щайн, германска философка, която става монахиня от Ордена на босите кармелитки с името Тереза ​​Бенедикта от Кръста. Тя е родена в полския град Бреслау на 12 октомври 1891 г. в еврейско семейство.

Жена с открояваща се мисъл

Завършила университета във Вроцлав, тя избира да продължи академичната си кариера в Германия, първо в Гьотинген и след това във Фрайбург. Откроява се въпреки, че по това време е било необичайно да се дискутира с жена философ и въпреки пречките на Първата световна война. След като става член на факултета във Фрайбург, тя се посвещава на политическо-социална дейност, ангажирайки се в Германската демократическа партия (DDP) в полза на правото на глас на жените и ролята на работещите жени в обществото. Около 1921 г. изоставя атеизма и приема вярата. Кръстена на 1 януари 1922 г. в Бад Бергцаберн, тя отива да преподава в две доминикански училища за момичета в Шпайер и се доближава до манастирския живот.

Безчовечността на нацизма

През 1931 г. тя става преподавател в Института по научна педагогика в Мюнстер, но поради расови закони трябва да напусне две години по-късно. На 12 април 1933 г., няколко седмици след встъпването в длъжност на Хитлер като канцлер, Едит Щайн пише до Рим, за да поиска от папа Пий XI и неговия държавен секретар кардинал Пачели, бивш апостолически нунций в Германия и бъдещ папа Пий XII, да осъдят преследванията срещу евреите. Реализирайки своето дълбоко желание в сърцето си, Едит Щайн влиза в кармелитския манастир в Кьолн през 1934 г. За да я защити от нацистката заплаха, нейният орден я прехвърля в кармелитския манастир в Ехт в Холандия. На 20 юли 1942 г. писмото на Холандската епископска конференция срещу нацисткия расизъм е прочетено във всички църкви в страната. На 26 юли Адолф Хитлер заповядва да бъдат арестувани всички евреи, включително обърналите се към християнството, които дотогава са били пощадени. Едит и нейната сестра Роза, също покръстена и посветена на кармелитския живот, са заловени и интернирани в транзитния лагер Вестерборк, преди да бъдат транспортирани до концентрационния лагер Аушвиц, където ще бъдат убити в газовите камери на 9 август 1942 г. Телата и на двете след това ще бъдат изгорени в крематорните пещи на лагера.

Дъщеря на Израел, мъченица по вяра

„Дъщеря на Израел, която по време на преследванията на нацистите остана обединена с вяра и любов към Разпнатия Господ, Исус Христос като католичка и към своя народ като еврейка“. Това са думите на Йоан Павел II по повод беатификацията на Едит Щайн в Кьолнската катедрала на 1 май 1987 г., последвана от канонизацията на 11 октомври 1998 г. на площад „Свети Петър“. Светица по силата на мъченичеството за вярата, с потвърждението, че претърпяното преследване в лагера на смъртта е изтърпяно заради нейното свидетелство на вярата. Няколко пъти папа Франциск я посочва като пример за живот срещу „всички форми на нетолерантност и идеологическо извращение“.

Съпокровителка на Европа

На 1 октомври 1999 г. Йоан Павел II също я обявява за „съпокровителка“ на Европа, заедно със светиците Екатерина Сиенска и Бриджита Шведска, припомняйки, че „не само е прекарала живота си в различни страни на Европа, но и с целия си живот като мислителка, мистичка, мъченичка, тя хвърли своеобразен мост между своите еврейски корени и привързаността към Христос, движейки се със сигурна интуиция в диалог със съвременната философска мисъл и накрая, викайки чрез мъченичеството причините за Бог и за човека в огромния срам от Холокоста. По този начин, тя се превърна в израз на човешко, културно и религиозно поклонничество, което олицетворява дълбоката сърцевина на трагедията и надеждите на европейския континент“