Евангелие, общество, околна среда: Англиканската общност в търсене на единство
Светла Чалъкова – Ватикана
„Трябва да обновим Църквата, докато е на път. Не можем да спрем и да мислим как да направим всичко правилно и след това да действаме. Ние просто трябва да действаме и чрез това действие се обновяваме, защото пътуваме с Бог. Това пътуване е дълбоко релационно, а това е самото сърце на Църквата“. С тези думи англиканският примас Джъстин Уелби закри на 8 август конференцията в Ламбет, която събра от 26 юли между Кентърбъри и Лондон над 650 англикански епископи, представляващи над 85 милиона вярващи и хиляда делегати от 165 страни.
„Нашата работа ще продължи през следващите две години с нови възможности да се учим и да се събираме, за да задълбочим любовта си един към друг и нашите взаимоотношения“, каза още Уелби. Примасът на Англиканската църква спомена и епископите Хенри Ндукуба от Нигерия, Лоран Мбанда от Руанда и Стивън Казиимба от Уганда, които бойкотираха срещата, защото искаха въпросът за гей браковете, на които те се противопоставят, да бъде на дневен ред. „Много ми липсваха“, каза примасът Уелби. Много тежки думи англиканският лидер отправи по темата за околната среда, бедността и миграцията. „Да мълчим за необходимостта от спасяване на планетата, за отношението към мигрантите и за нарушенията на човешките права означава да бъдем част от потисниците“, каза Уелби.
Въпреки това конференцията в Ламбет успя да потвърди важността на съвместните действия за справяне с религиозните и социални предизвикателства, изострени от пандемията. От тази фундаментална гледна точка бе сесията, посветена на човешкото достойнство, в която, наред с други неща, бяха обсъдени въпроси, свързани със сексуалния морал; решението тази сесия да се проведе при закрити врати благоприятства свободата на конфронтацията. Уелби с писмо прикани участниците да разгледат доктрината за брака, както е дефинирана през годините от Англиканската общност и да я сравнят с някои решения, направени от някои териториални църкви. Не се стигна до единна и еднозначна позиция по този въпрос, като се вземат предвид разделенията, които бяха създадени през последните години. Въпреки това срещата отбеляза значителен етап от възстановяването на истинско общение между различните англикански общности.
Освен това конференцията в Ламбет разгледа други въпроси, от грижата за творението (с обсъждането на бедствията, причинени от промените в климата), до необходимостта от насърчаване на нови икономически процеси, до насърчаването на култура на приемането на другите, така че да се премахнат дискриминацията и предразсъдъците. Привилегировано място бе запазено за икуменизма, който вече повече от век е приоритетен аспект за Англиканската общност, който надхвърля многобройните двустранни диалози, активирани през последните десетилетия. По този повод на Конференцията бяха поканени гости като Дейвид Уелс, вицепрезидент на Световната петдесятническа общност, и пастор Ан Бургхард, секретар на Световната лутеранска федерация, които, макар и от различни гледни точки, лансираха отново идеята, че икуменическото пътуване е предизвикателство за всички Християни, призовани към общото свидетелство за мира и помирението. В пространството, посветено на междурелигиозния диалог, епископ Гули Франсис-Дехани от Англиканската църква разказа за личния си опит, а именно този на момче, принудено да напусне своята страна, Иран, през 1979 г., по причина на утвърждаването на хомейнисткия режим: „Ние сме много по-обогатени, когато взаимодействаме с хора, различни от нас, и имаме усещането да виждаме света през техните очи и да разбираме техния опит“. Думите му предизвикаха дебат, в който се чу гласът на онези, които, изхождайки на личния си опит, подчертаха обективните трудности на междурелигиозния диалог в много нации по света, преди всичко по отношение на възвестяването на Словото Божие.
По темата за ролята на християните през 21 век, във връзка с диалога между религиите и културите, особено оценена беше намесата на кардинал Луис Антонио Тагле, президент на Каритас Интернационалис, който, започвайки от размисъл върху Първото послание на свети Петър, очерта един път: християните трябва да станат строители на духовен дом, отворен за цялото човешко семейство, така че да преодолеят „травматичните спомени, причинени от години на изоставяне, насилие и войни“; за кардинала, мисията трябва да се живее в приемането на другия, срещу всяка форма на популизъм, съпоставяйки се със силите, които идват от едно поляризирано общество, отправяйки покана за съвместно пътуване, съставено от споделяне и братство, с поглед към Христос " жив камък, надежда и повод за радост“.
Заключението на конференцията в Ламбет откри нова фаза за Англиканската общност: изготвените документи сега ще бъдат обект на внимателен размисъл от местните общности. Въпросът е, както припомни архиепископ Уелби, да живеем Църквата като място и време на надежда за човечеството, откривайки в пътуването на всеки ден даровете, които Господ е отредил за всеки един.
