Монсеньор Пета: очакваме папата в Казахстан, място за диалог
„Това посещение е много важно за Католическата църква, която представлява малко паство в Казахстан, и за държавата. Цял Казахстан очаква папата с голяма надежда и Църквата също чака с надежда, защото неговото присъствие сред нас е голяма благословия както за Църквата, така и за обществото“, коментира пред Ватикан нюз монсеньор Томаш Пета, архиепископ на катедралата „Пресвета Дева Мария“ в столицата Нур-Султан. Папата е пратеник на мира и единството и всички, които го очакват и ще го посрещнат, искат да бъдат пратеници на мира и единството. Папата прие поканата за Конгреса на традиционните световни религии, който се провежда от 2003 г. в Казахстан по инициатива на първия президент Нурсултан Назарбаев и това е поводът за пътуването."
В Казахстан живеят около 130 различни националности и етнически групи. Основната група се състои от казахи, 70%, а останалите 30% са други 130 различни националности. Казахстан е страна, която е страдала много. Тук са пострадали хора, от различни националности. И така, солидарността и мирът са израснали на тази основа. Имаше концентрационни лагери, след Руската революция половината от казахския народ беше унищожен. Цялата тази болка доведе днес до желанието за мир“.
Какъв е произходът на християнството в Казахстан?
„Историята на християнството и историята на католическата църква в Казахстан е много стара. Не е от времето на депортацията, а много по-рано, през първите векове, когато Пътят на коприната е минавал през южната част на днешен Казахстан, там вече са били християни.
След това, когато ислямът пристигна, другите религии изчезнаха в тази област, но най-вече се появиха по време на депортацията. Още по време на царския период тук са били депортирани хора от Европа, Литва, Полша, други страни и са се молили тук. Когато е имало възможности преди Октомврийската революция, те са строили църкви. В Русия има много църкви отпреди революцията. В дествителност депортациите по време на царска Русия, още повече по време на Сталин, бяха един вид „Plantatio Ecclesiae“, които основаха църкви тук, дори това да не беше планът на Сталин. Преди 30 години в Казахстан имаше милион германци и други националности. И, когато дойде независимостта, няколко милиона души напуснаха Казахстан и смятаме, че няколкостотин хиляди католици също напуснаха.
Така че въпросът е: кои са католиците в Казахстан сега? И отговорът е, че не са само тези националности, които традиционно се смятат за католици като нас, поляците, балтийците, германците. Сега те са по-интернационални и по-католически, така да се каже, защото десетки националности принадлежат към католическата църква в Казахстан, включително представители на казахстанския народ.
Каква е ролята на Казахстан за цялата католическа църква в Централна Азия?
„През април тази година, 2022 г., се проведе първото заседание на новата епископска конференция. Тя се нарича Централноазиатска епископска конференция. Досега имаше конференция на католическите епископи в Казахстан. От 2003 г. и сега, с решение на Светия престол, има конференция за Централна Азия, в която освен Казахстан, участват 4 бивши съветски републики: Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан, Туркменистан и още Монголия и Афганистан заедно с други 7 държави.
Мисля, че Божият план за Казахстан, Земята на страданието в миналото, както вече казах, Океана от кръв и сълзи, днес се е превърнал в място на специална молитва за мир. Мирът не може да бъде осигурен само от политиците, колкото и да се опитват. Мирът се ражда преди всичко в сърцата на хората, там започва и войната, както Исус ни учи. И следователно това също е духовна война и колкото повече молитва има, толкова повече надежда и мир ще има”.
(svt/vatn)
