Коментар на Евангелието за 25 септември от отец Йоан Хаджиев

„Ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш“ (Лк. 16,19-31)

Скъпи братя и сестри,

Днес се срещаме с един богат "някой си човек" и Лазар. Въпреки че богаташът е имал уважението на народа, заради мощта си, Евангелието дори не споменава името му. Лазар е единствената личност от притчите на Исус, която е спомената с името си. Неслучайно в книга Притчи се казва: "Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивците ще стане омразно". Богатството заслепява "някой си човек" и той не вижда, че би могъл да помогне с нещо повече от трохите, които падат от трапезата му случайно. Дори кучетата, които в Библията са представени като зли и отблъскващи животни, се смиляват над нещастието на Лазар.

Дори в момента на смъртта си Лазар и "някой си човек" се различават: единият е занесен в небето директно при Авараам, неговия баща, за да се радва вечно, другият е погребан долу в земята. Свидело се на богаташа да даде доброволно някоя троха, а сега умолява за капка вода. Между тях има огромна пропаст, но това не е новост. Тази бездна съществуваше и по време на земния им живот. Точно за това говорихме и миналата неделя - вечният живот няма да бъде радикална новост за нас, а всъщност е продължение на това, което живеем вече сега.

Днешното Евангелие иска да ни накара да се опомним навреме. Ако Бог иска от нас да се обърнем и да започнем да живеем по определен начин, да правим нещо, а  да избягваме друго, означава, че това има значение за нас. И ние, като "някой си човек" имаме "Моисея и пророците", затова нека ги послушаме, за да не последваме съдбата на богаташа.

Амин