Рождество Христово в Южен Судан между кръв и насилие
Федерико Пиана – Светла Чалъкова - Ватикана
Очакването на Рождество Христово в Южен Судан е със смесени чувства между радост и страх. „Радост, защото това време носи изобилие: идва веднага след периода на събирането на реколтата и хората остават за постоянно в домовете си и имат достатъчно храна“, казва монсеньор Кристиан Карласаре, епископ на епархията на Румбек, столица на щата на езерата. Но Адвентът носи и страхове: „В тези дни - обяснява той - блатото пресъхва и пътищата могат да се прекосяват без затруднения. Следователно е винаги времето, в което може да се случи нещо, като например сблъсъци или конфликти между съперничещи си фракции”.
Непоклатима вяра
Карласаре, един от най-младите епископи в света, прострелян и ранен в дома си миналата година от двама въоръжени мъже, знае добре, че вярата на неговия народ по никакъв начин не е засегната от ескалацията на насилието, предизвикано от противоположни фракции, които от години са причина за траур и болка. „Подготвяме се за Рождество Христово с посещения на семействата, общностите се събират в молитва и тази година се подготвяме и за нашия епархийски синод, който ще се проведе през февруари, веднага след посещението на папата“, казва прелатът.
Папата поклонник на мира
Папа Франциск ще пристигне в африканската страна на 3 февруари следващата година за пътуване под знака на мира и междурелигиозния диалог и населението вече е в трепетно очакване, потвърждава Карласаре: „Епископската конференция заедно с другите християнски църкви подготвят дейностите, които са предвидени в програмата в онези дни. Папата идва като поклонник на помирението и ще намери Църква, която също е поклонник на мира“, уверява епископът, който разкрива, че вярващите от неговата епархия ще отидат да посрещнат папата с поклонничество пеша от Румбек до столицата Джуба: „Така ще можем да се почувстваме Църква, ще можем да се чувстваме народ“.
Непрекъснато насилие
Не стихват убийствата и насилията в централно-източната африканска страна. През последните седмици боевете се преместиха в щата Горен Нил и засягат и цивилни селища. Монсеньор Карласаре повтаря, че въпреки това „от политическа гледна точка има желание за мир и населението копнее за тази велика цел. Призивът за мир сега трябва да бъде отправен преди всичко към онези съперничещи групи, които отново са взели оръжията в ръце и не са подписали мирното споразумение, като по този начин продължават да дестабилизират цял Южен Судан".