Църквата в Южен Судан

Произходът

Историята на християнството в Южен Судан е свързана с тази на Судан, към който младата африканска държава е присъединена до 2011 г. Първата евангелизация на тази територия датира от VI век от духовенството на Византия. След това Църквата се развива с епископите, които по-късно преминават под духовното управление на коптския патриарх на Александрия. Разпадането на християнското кралство Нубия в началото на четиринадесети век е последвано от почти пълното изчезване на християнството. В района остават само няколко францискански общности.

Около средата на 19 век, западните мисии започват първите опити за евангелизация, но те се провалят поради маларията и трудните климатични условия. От друга страна, опитите, предприети от мисионерите Комбони и сестрите мисионерки Милосърдние Майки на Нигриция, се увенчават с успех, макар и сред безброй трудности, благодарение на упоритостта на техния основател Св. Даниеле Комбони (1831-1881), на когото се дължи раждането на Местната църква.

Благодарение на тяхната работа, между 1901 и 1964 г. християнството в Южен Судан се разраства, което помага и за укрепване на идентичността на южните суданци по отношение на арабското и мюсюлманското население на Севера. Тяхното противопоставяне на опитите за ислямизиране на Юга, насърчавани от правителството в Хартум след независимостта на Судан от англо-египетското управление (придружено от силна враждебност към мисионерите), подхранва сепаратистките импулси в началото на двете кървави граждански войни (1955 - 1972 и 1983-2005), което доведе до независимостта на Южен Судан през 2011 г.

Църквата в независим Южен Судан

Днес повече от половината от населението на Южен Судан е християнско, с преобладаващо присъствие на католици, които представляват 52% от населението, следвани от англикани, презвитерианци и други протестантски изповедания, докато православните (коптски, етиопски и гръцки православни) представляват по-малко от 1% от населението. Има и постоянно присъствие на последователи на традиционните африкански религии (които според някои източници дори са мнозинство).

С независимостта на Южен Судан Католическата църква и другите Църкви успяха да се реорганизират и да се посветят по-свободно на своите пастирски дейности. Конституцията изрично признава равенството между вероизповеданията и свободата на вероизповеданията. Политическите лидери на независим Южен Судан също изразиха признателност за подкрепата, оказана от Църквите за мира и изграждането на нацията, както и за техния принос за човешкото, социалното и гражданско розвитие на южносуданското общество. Не липсва напрежение и опити от страна на властите в Южен Судан да ограничат гласа на Църквата, когато е „неудобен“, както се случи през 2014 г. с временното затваряне на някои католически телевизионни оператори, обвинени в намеса в политическите дела на страната по отношение на гражданските война избухнала през 2013 г.

Ангажиментът на Църквата за мир и развитие в Южен Судан

Християнските църкви, които си сътрудничат в Съвета на църквите на Южен Судан (SSCC), все още днес са единствените национални институции, които работят сериозно за помирение със солидарната подкрепа на другите африкански църкви и в света, и на Светия престол.

През последните години епископите, мисионерите и другите християнски водачи не престанаха да осъждат драматичната хуманитарна ситуация, причинена от войната и глада, отправяйки призиви към страните в конфликта и към международната общност за мир и помирение. Сред тях и посланието от председателя на Епископската конференция (SCBC), монсеньор Едуард Хийборо Кусала, през юли 2017 г., по случай шестата годишнина от независимостта.

Ангажиментът на християнската общност към помирението се осъществява на различни нива. Първото е посредничеството, в което местните Църкви участват още от първите години от съществуването на новата държава. През 2013 г. президентът Салва Киир призова почетния епископ на Торит, монсеньор Париде Табан и англиканския архиепископ Даниел Денг Бул да ръководят нов комитет, отговарящ за насърчаването на процеса на национално помирение. В тези процеси на посредничество Църквите бяха активно подкрепяни от църквите по света. Достатъчно е да се припомни така наречената „Римска инициатива“, паралелния мирен процес, насърчен през 2020 г. от „Общността Св.Егидий“, за да постави на масата за преговори опозиционните движения, които не са подписали възобновеното мирно споразумение от 2018 г.

Друга област, в която суданските Църкви са на преден план е хуманитарната помощ за приблизително два милиона вътрешно разселени хора, които са избягали от насилието през последните години. Освен местната Църква, в тази дейност са включени няколко чуждестранни католически благотворителни организации. Сред тях са Католическите служби за помощ (CRS) на американските епископи, италианската Каритас, Лекари с Африка Куам и различни религиозни конгрегации. Тези инициативи допълват множеството проекти за развитие и насърчаване на човешките ресурси в контекста на бедността, липсата на образование и възможности за работа за младите хора и тежкото положение на децата войници, които са основните пречки пред мира в Южен Судан.

Близостта на папа Франциск с народа на Южен Судан

Особена загриженост за измъченото население в Южен Судан също беше изразена на няколко пъти от папа Франциск, който през последните години отправи многократни призиви за мир, но също така и различни инициативи за Южен Судан. Сред тях специалното молитвено бдение за мир в Конго и Южен Судан, което той предстоятелства в базиликата Свети Петър на 23 ноември 2017 г., и Молитвения ден на 23 февруари 2018 г., заедно с участието на английският англикански примас Джъстин Уелби, след като пътуването му до страната беше отложено от съображения за сигурност, който беше обявен за 2017 г. Особено внимание заслужава духовното размишление, свикано във Ватикана на 10 април 2019 г. с участието на двамата съперничещи си лидери на Южен Судан. Среща, при която образът на папа Бергольо ще остане запечатан в паметта с безпрецедентния жест с който целува краката им.

На 9 юли 2021 г. папа Франциск, архиепископ Уелби заедно с тогавашния модератор на Общото събрание на Шотландската църква Джим Уолъс, отправиха съвместно послание до лидерите на Южен Судан, изразявайки задоволство от напредъка, постигнат в мирния процес, потвърждавайки необходимостта да се направят "по-големи усилия", така че народът на Южен Судан да може „напълно да се наслаждава на плодовете на независимостта". Посланието също така потвърждава намерението им да посетят Южен Судан веднага щом условията позволят това.

(vik/vatn)