„Документ от Банкок“ определя "нови пътища" за Църквите в Азия
В документа се разглеждат „девет възникващи предизвикателства в азиатското общество“: от ролята на жените до дигиталните технологии, от големите градове до трансформациите, които подкопават семейството. Въпроси, на които Църквата е призвана да отговори в светлината на Евангелието, но и като избере пътя на истинската инкултурация.
Позовавайки се на библейския разказ за влъхвите, документът приканва Църквите да се върнат към народите на Азия „по друг път“, точно както са направили мъдреците, дошли от Изтока след срещата с Исус във Витлеем. Съдържанието на документа беше представено подробно от архиепископа на Калукан, монс. Пабло Вирджилио Давид, председател на Конференцията на епископите на Филипините, който оглави избраната комисия, която през последните месеци завърши общия проект, одобрен от Асамблеята в края на работата през октомври.
Документът съдържа пет глави, фокусирани върху възможно най-много глаголи, които характеризират пътя на влъхвите: „да вървим заедно“, посветени на темата за синодалността; „да наблюдаваме“ възникващите предизвикателства в Азия днес; „да различаваме“ отговорите на пастирски предизвикателства; „да поднасяме дарове“ за връзката между Църквите в Азия и вселенската Църква и накрая „да се поеме по нови пътища“ днес, в стила на пастирско присъствие на големия континент.
Документът посочва конкретно 9 предизвикателства, възникващи в азиатските общества днес: състоянието на мигрантите, бежанците и коренното население, които често биват прогонвани от родината си; семейството, основата на обществото; проблеми с полова идентичност; нарастващата роля на жените в бързо променящите се общества; връзката между младите хора и днешния свят; въздействието на цифровите технологии; необходимостта от справедлива икономика в лицето на трансформациите, причинени от урбанизацията и глобализацията; климатичната криза, която заплашва нашия общ дом; междурелигиозен диалог.
За всяко от тези предизвикателства, документът призовава Църквите на континента да предприемат конкретни пастирски действия: от внимание към семейството до лидерската роля на жените в църковните общности, от по-съзнателно използване на цифровите технологии до насърчаване на диалога и помирението в много области на Азия. Друг ангажимент, който всяка местна Църква е призвана да поеме, е формиране на духовенството към контекста и културата на Азия.
Пет са посочените „нови пътища“, които да следват Църквите в Азия: на първо място, преход от доминиращия модел на евангелизация към един наистина инкултуриран подход. Базисните църковни общности да разширят своите „шатри“, като гледат отвъд своите граници, за да разширят братството между мъжете и жените от всяко вероизповедание. В църковния живот се предлага качествен скок - от диалог към стил на истинска синодалност. В провъзгласяването на Евангелието, да се премине от абстрактното към разказване на истории за вяра, въплътена в живота.
Накрая – като общ стил – документът изисква от Църквите готовността да се излезе от утъпкания път и се посрещнат новите пастирски приоритети. Като модел за следване са посочени големите мисионери като Матео Ричи и Алесандро Валиняно, които още през XVI век са приели призива да въплътят вярата в специфичния азиатски контекст и култура.
„Този документ е програмен за Църквите в Азия, за да могат да размишляват, да се молят и да избират собствените си приоритети - коментирана кард. Освалд Грасиас, архиепископ на Мумбай, който координира работата на Асамблеята още от подготвителната фаза. Мисля, че както с документа от Апаресида в Латинска Америка, той ще бъде отправна точка за нашите общности през следващите пет или десет години. Индикация за посоката, в която да работим, за да бъдем Църква за по-добра Азия и по-добър свят. Това е мисията, която Бог ни възлага“.
(dg/asianews)