Синод 2023: синтез на латиноамериканската и карибската континентална фаза
„Синодалността е начинът на съществуване и действие на Църквата, започвайки от съборността на едно многостранно лице, което има за източник на живот и вдъхновение за учениците мисионери, Евхаристията, Божието Слово и народната религиозност – се чете в резюмето. Тази синодална Църква трябва да приеме в начина си на съществуване и действие разпознаването на общността, основано на взаимно слушане на Духа и на искрен и доверителен диалог, който има като свой метод духовния разговор с който възникват интуиции, напрежение и приоритети, които ни позволяват да говорим свободно за неудобни и болезнени въпроси, в опит за хоризонтална връзка”.
„Синодална мисионерска църква“ означава неотложността на „структури, които осигуряват мисионерска синодалност, включваща всички членове на периферията“. Освен това текстът отразява синодалността като „социално-екологичен ангажимент в един фрагментиран свят“. Църквата е мотивирана „да излезе извън себе си и да постави себе си и цялата си мисия в служба на обществото“. Действителността на континента е анализирана, като „фрагментирана, неравностойна, с маргинализация и изключване, със силна идеологическа и политическа поляризация и отдалечаването на местните Църкви от реалността“. Същевременно, Църквата е призована да бъде „по-пророческа и самарянска“, да „чуе вика на народите и на земята“.
Синодалното обръщане и реформата на структурите заемат цяла част от текста: това е динамика за която призовава и Вторият Ватикански събор и която папа Франциск възстановява. Всичко това поражда „напрежение“, но също така изисква „процеси и пространства за слушане, диалог и разпознаване, които водят до автентична синодиалност на цялата Църква“. Това изисква формиране в различни области, също и на семинаристи.
Освен това „необходимо е дълбоко разпознаване на общността относно това кои служения трябва да бъдат създадени или насърчавани в светлината на знаците на времето, особено сред миряните“, които трябва да бъдат „насърчавани да участват в областите за вземане на решения, подходящи за миряните". Това важи особено за жените и младите хора, "спомагащи за преодоляване на клерикализма, разбиран като израз на църковен авторитаризъм". Поради тази причина документът призовава за „преосмисляне на модела на служението“.
(dg/celam)
