Словения: приносът на религиите за хармония и мир на Балканите
В декларацията словенските епископи припомнят, че от началото на настоящия век, Европа,отново преминава през много изпитания: войни, кризи в различни области, общо отчуждение между народите, което причинява липса на надежда за бъдеще. „Можем да видим, че са направени само политически и икономически предложения, като се игнорира или пропуска голяма част от конститутивната човешка дефиниция за идентичност и съществуване – констатират епископите. Сякаш сме навлезли в епоха, която все повече се изплъзва от контрола на съвременниците; търсенето на решения за подобряване на ситуацията е възпрепятствано от чувство за безсилие, от една страна, и от културна и ценностна фрагментация, от друга, без възможност за диалог, който не би трябвало да бъде само дипломатически, а и също и екзистенциален“.
Въпреки трудностите и трагедиите на всеки исторически период, има възможности и места на пресичане на различни културни среди, които позволяват среща и диалог, особено между религиозни лидери, които са първите призовани да гледат отвъд политическите програми и други преходни, подчертават епископите. В настоящата ситуация на европейския континент и преди всичко на Балканите, словенските епископи изтъкват необходимостта от диалог, особено в контекста на деликатните въпроси, свързани с функционирането на християнските Църкви и други религиозни общности. „Диалог, който насърчава положителната оценка на религиозния опит и традиции, защитата на неотменимите права на човека и единството на семейството, основано на постоянния съюз на съпруга и съпругата, насърчаването на религиозната свобода и укрепването на справедливите междуличностни и социални отношения, особено в областта на устойчивата грижа за природните ресурси и балансираното икономическо развитие, което трябва да се фокусира върху благосъстоянието на индивида и общността, а не да се подчинява на неограничен растеж или печалба. Постигането на екологична и икономическа справедливост допринася решително за превантивния стремеж към мир“.
Според словенските епископи, районите на славянските граници и Западните Балкани са от особено значение за религиозните водачи. Оттук и техния призив. Към представителите на политическата и военната власт „незабавно да прекратят военните действия, да седнат на масата за преговори и да работят отговорно за смекчаване на причините и последиците от войната, която унищожава човешки животи, подкопава вече отслабени международни отношения, което може да доведе до по-сериозен конфликт от глобални размери и засилва враждата между географски, исторически и духовно близки нации“.
Религиозните общности, основани на есхатологична визия за реалността, на ангажимент за диалог и предоставяне на хуманитарна помощ на всички засегнати без изключение, осъзнават сложността на настоящата ситуация и подчертават желанието си за независимост от политически облаги и от други земни блага. В този смисъл, епископите подчертават голямото значение на периодичните срещи и търсенето на общи решения между различните религиозни общности и вътре в самите религиозни общности: „Ние се чувстваме ангажирани с принципите на Екуменическата харта (2001), която е плод на тези срещи. Ние, християните, сме били на противоположни фронтове в световната и балканската война, едни срещу други, затова виждаме войната като най-голямото зло”.
Подчертавайки стойността на братството и социалното приятелство, епископите се позовават на енцикликата на папа Франциск Fratelli tutti, подписана заедно с великия имам Ахмад Ал-Тайеб на 4 февруари 2019 г. в Абу Даби, на Международния ден на човешкото братство, обявен от Обединените нации, който се чества на 4 февруари, и решението да се построи Аврамитски дом, гигантски междурелигиозен център, открит на 15 февруари и посветен на три монотеистични религии: синагогата, църквата Св. Франциск „Асизи и джамията Имам ал-Тайеб. „В борбата за мир ние също искаме да се присъединим към членовете на еврейската и мюсюлманската вяра и всички вярващи и невярващи, които смятат мира за своя основна ценност. Ние сме свързани с това чрез думите на Исус: „Блажени онези, които работят за мир, защото те ще се нарекат Божии чада“ (Матей 5:9).
„Няма искрена среща и плодотворен диалог без молитва и упование в Създателя, който е господар на историята и прави това, което човек сам не може да направи“, завършват словенските епископи.
(dg/slov)
