Монголия, отец Вискарди: папата идва в Църква отворена към бъдещето

Салваторе Чернуцио – специален пратен в Улан Батор

Деветнадесет от своите 72 години отец Ернесто Вискарди прекарва в Монголия, а преди това още шестнадесет в Африка. Живот преминал в мисия за този свещеник от Бергамо от Конгрегацията на мисионерите на Дева Мария Утешителка, първото религиозно общество свидетел на възраждането на Църквата в Монгоия след демократичния преход на страната след краха на комунизма през 90-те години. В интервю за Ватикан нюз, отец Ернесто гледа към бъдещите предизвикателства: сега, казва той, има нужда да се направи качествен „скок“ и да се премине от социален към пастирски ангажимент. „И може би да станем не Църква на мисионери, а изцяло монголска църква“.

„Първите мисионери пристигнаха през 1992 г., когато тази страна се отваряше към демокрацията след седемдесет години комунизъм - разказва италианския мисионер. Това беше време, когато Монголия все още беше много „спокойна“ нация, която живееше с всичките си реалности, своята история и т.н. Тогава изведнъж в онези години бяха открити известните мини в пустинята Гоби и следователно голямо богатство; това ускори икономическото движение и напредъка на страната, която започна да се организира, за да бъде донякъде независима от икономическа и политическа гледна точка. Това изискваше известни усилия, защото преминаването от социалистическа система към демократична система и система на глобална икономика е много висока стъпка. Така че бяха тежки години, ръка за ръка с епопеята на края на Русия и се смяташе, че и тук всичко ще рухне. Вместо това имаше възстановяване и през онези години пристигнаха първите трима мисионери. Това беше Църква в начален стадий, наистина Църква, която тепърва трябваше да се роди.

Мисионерите започнаха своята дейност от децата по улиците и деца, които живееха в шахтите, където минават големите топлопроводи, за да оцелеят през зимата. От там започна всичко, от капаците на шахтите. Тоест, всичко започна със социалната дейност на Църквата, която започна да расте. Салезианите пристигнаха, корейските монахини отвориха училища, детски градини и центрове за деца, сестрите на Майка Тереза ​​с възрастни хора и т.н. По този начин дейността на Църквата се разшири до такава степен, че днес от 77-те мисионери, присъстващи в Монголия, две трети са ангажирани в социална работа на пълен работен ден.

Църквата наистина се променя, но все още е много малка общност: 1500 кръстени, както винаги се посочва. Те не правят голямо впечатление, но не трябва да се гледа на броя, а на качеството. И по отношение на това имаше важни стъпки, на първо място с освещаването на двама местни свещеници, след това хората, обучени от Църквата, нараснаха, след това катекумените, които са получили Кръщение и броят на ангажираните целодневно аниматори в деветте енории в и извън града. Аз самият работя върху формирането на монголци, така че днес имаме голям брой кръстени католически християни, ангажирани и формирани някои във Филипините, а други в Корея или дори в Италия.

Перспективите в близко бъдеще?

Както кардинал Джорджо Маренго (апостолическия префект на Улан Батор, бел.ред.) винаги настоява, ние трябва да възстановим духовната част от нашата дейност. Работили сме много в социалната област и сме отлични организатори, както винаги правят всички мисионери, но мисля, че Азия по своята същност изисква присъствието на Божии експерти, а не на големи организатори. Дори папа Франциск винаги го казва. Тоест, тук е нужна личността, а не толкова дейността. Така че бъдещето със сигурност ще бъде възстановяване на евангелското известие, на духовното придружаване, на формирането на християнски общности. Тогава ще трябва да подготвим местни кадри, както се случи в Африка. Кой евангелизира Африка? Мисионерите, разбира се, но също и катехистите, местните хора и същото трябва да се направи и тук. Ако искаме да проектираме Църква, която има усещането за Монголия, тя трябва да бъде изградена от монголци: по-малко мисионери и повече монголци.

С поглед към бъдещето, но без да се забравя миналото и по-конкретно десетилетията комунистическия режим,..

Седемдесетте години комунизъм, който се опита да заличи една историческа и религиозна памет, без да успее, остана дълго време у паметта на хората. Когато започна историята на нова Монголия през 90-те години, трябваше да се търсят елементи на идентичност. На първо място, Чингис хан, който е основателят на родината и славата на тази страна. Вторият аспект бе религиозният, следователно възстановяването на будизма като елемент на националната идентичност. Третото нещо, територията и четвъртото, всички традиции: от най-обикновените, като социалните роли, до големите тържества, хилядите литургии за раждане и смърт, национални празници и т.н. Така страната се опита да възстанови своята идентичност чрез символите, които вече са я определяли преди и които продължават да я определят и днес.

В целия този контекст какво значение има посещението на папата?

Това е преди всичко голяма изненада. Можете ли да си представите да знаете, че папата, пастирът на не знам колко милиона католици, ще дойде да посети Църква от 1500 верни? Изненада, радост и благодарност, мисля, че са думите, които определят това подещение. Всички сме малко развълнувани... Какво ни носи папата сега? Той ни представя своята личност, а личността на Франциск е стил, този на простотата, на близостта с хората в перифериите - а нашата е Църква в периферията - ангажимент към мира.

На нас, католиците в Монголия, папата носи послание: вие сте малко, но вашето свидетелство е важно, вашият живот като знак за настоящата Църква. Със сигурност той ще говори и за междурелигиозен диалог, защото ние сме малцинство в традицията на тантрическия тибетски будизъм. Освен това, папата няма да забрави – защото това е в сърцето му – да ни помоли да се молим и да се ангажираме за мира. Във всеки случай, това ще бъде много "фамилиарно" посещение, тоест няма да има големите тълпи по улиците, които обикновено се виждат, когато папата посещава една държава. Въпреки това, повтарям, това ще бъде посещение на „семейно ниво“: Помислете, че на 2 септември, когато отидем в катедралата следобед, всички ще направим снимка заедно с папата. Единствената Църква, която се вписва само в една снимка. Изключително!

(dg/vatn)