Кардинал Пиронио е блажен: смирен пастир, с ясна и дълбока вяра
Кардинал Едуардо Франсиско Пиронио е блажен. Церемонията се състоя в светилището на Дева Мария от Лухан в Аржентина и бе председателствана от кардинал Фернандо Вергес Алзага, председател на губернаторството на града-държавата Ватикана, който години наред беше личен секретар на аржентинския кардинал.
Пиронио, аржентинец от фриулски произход, е роден в Нуеве де Хулио на 3 декември 1920 г. Ръкоположен за свещеник през 1943 г., през 1972 г. той е избран за епископ на Мар де Ла Плата от Павел VI. През 1975 г. – след като е бил председател на CELAM – той е призован в Рим като префект на Конгрегацията за богопосветените. На следващата година е издигнат в кардиналски сан. Впоследствие става председател на Папския съвет за миряните. В това си качество – заедно с Йоан Павел II – той създава Световните младежки дни. През 1995 г. е причислен към Ордена на епископите на Кардиналската колегия. Умира в Рим на 5 февруари 1998 г.
Каузата за беатификацията беше открита през 2006 г. от кардинал Камило Руини, тогава генерален викарий на Негово Светейшество за епархията на Рим. През 2022 г. той е обявен за достопочтен и миналия 8 ноември папата одобри декрета, удостоверяващ чудото, приписвано на неговото застъпничество.
„Величая – каза кардинал Вергез в своята проповед по време на беатификацията– е думата, която обобщава живота на кардинал Пиронио, която се среща в неговото духовно завещание. Благодарим за дара на живота на кардинал Пиронио за Църквата. Благодаря на папата за дара беатификацията му тук, в светилището на Дева Мария от Лухан, където е погребан кардиналът. Кардинал Пиронио беше учител, баща и брат на всички нас. Днес е ден на празник и радост за всички, за нас, за Църквата и за Аржентина. Той беше скромен пастор, според Втория ватикански събор, защитник на каузата на своите по-бедни братя. Той винаги беше в хармония със свети Йоан Павел II“.
По повод беатификацията настоящия префект на Ведомството за миряните, семейството и живота, кардинал Кевин Фарел, размишлява върху двата „стълба“ на духовния живот на аржентинския кардинал.
„Преди пет години, през февруари 2018 г., имах привилегията да отслужа Света литургия по повод двадесетата годишнина от смъртта на кардинал Едуардо Франциско Пиронио в родния град на баща му, в Перкото, във Фриули-Венеция Джулия. Спомням си, че беше втората неделя на Великия пост, в която сме поканени да размишляваме върху Преображението на Исус на планината Тавор, епизод, в който се проявява божествената слава на Исус, като предвкусване на неговото възкресение. В същото време тя е тясно свързана с първото известяване на неговото страдание, като по този начин ни напомня, че само чрез кръста се изпълнява съдбата на славата на Исус и на всеки от неговите ученици. Спомням си, че тези два аспекта, присъстващи в Преображението – славната Христова Пасха и тайната на християнския кръст – ме накараха да се замисля за „стълбовете“ на духовния живот на кардинал Пиронио.
Пасхален човек
Той наистина беше „Пасхален човек“! В неговите слова темата за пасхалната тайна, която е много скъпа за него, често се връща: увереността, че Христос, след като е преживял смъртта, влезе в пълнотата на живота и сега, жив, предава светлината и радостта на Пасхата на Църквата и на всеки кръстен, особено в моменти на мрак и униние. Неслучайно централната тема, която избира, когато е призован да проповядва духовните упражнения на папата и курията през 1974 г., е именно „Църквата на Пасхата“. Ето какво казва той в едно от тези размишления: „Цялата Църква е по същество пасхална... новият живот на християнина, който се е облякъл в Христос, е по същество пасхален живот: на възкресените с Христос» (Е. Пиронио , Искаме да видим Христос. Размишления върху Църквата, Edizioni Paoline, Рим 1984 г., стр. 23s).
Свидетел на тайната на кръста
Той беше един свещеник, християнин, който наистина разбра и изживя тайната на кръста. Така той написа в своето духовно завещание: „Благодаря на Господ за привилегията на неговия кръст. Чувствам се много щастлив, че страдах много. Съжалявам само, че не страдах добре и че не винаги мълчаливо вкусвах кръста си. Иска ми се поне сега моят кръст да започне да бъде сияен и плодотворен“ (Е. Пиронио, Мои млади приятели... Едуардо Ф. Пиронио, кардинал на младите хора. Писания, речи и молитви, събрани и представени от Ренато Бокардо, Рим 1998, стр. 17). Какво велико свидетелство е това за всички нас! Вместо да се бунтуваме и ожесточаваме пред малките или големите си страдания, нека се научим и ние да се молим на Господ, за да бъдат сияйни и плодотворни кръстовете ни!
Кардиналът на младите хора
Кардинал Пиронио също беше голям свидетел на християнската радост. Всички го помнят с усмивката му, доброто му настроение, способността му да се радва на доброто, което вижда във всеки човек и във всяка ситуация. Коментирайки апостолското насърчение на Павел VI за християнската радост, той пише: „Ще бъдем щастливи дотолкова, доколкото влезем в общение с Бог, усещайки и наслаждавайки се на Неговото присъствие в красотата на нещата или в искреността на приятелите, защото и в това Бог се разкрива и ние общуваме“. И кардинал Пиронио наистина имаше поглед на вяра, за да схване присъствието на Бог в другите! Поради тази причина той се отнасяше към всички с уважение, почти с преклонение и умееше да „вкусва“ красотата и радостта на приятелството, като знак на Божията любов към нас. Ето защо младите го обичаха толкова много! Защото дори в тях, преди всичко в тях, кардиналът виждаше Божието присъствие и знаеше как да се „наслади“ на приятелството им. Младежите разбраха, че той е щастлив да бъде с тях и че иска да ги придружава и насърчава като истински баща. Младежите се чувстваха обичани, уважавани и ценени от него. Чувстваха се разбрани в най-дълбоките си желания и в трудностите, които изпитваха в живота. Кардинал Пиронио все още се помни днес като „кардиналът на младите хора“. Той беше този, който помогна да се осъществи желанието на Свети Йоан Павел II да установи Световните дни на младежта, организирайки шест от тях, и той направи това не като просто изпълнение на служба, а като вложи сърцето си като пастор и приятел на младите. Нека помним Божието обещание, дадено на Авраам: „Ще направя твоето потомство толкова многобройно, колкото звездите на небето и като пясъка на морския бряг“ (Бит. 22, 17). Можем да кажем, че милионите млади хора, които са участвали в СДМ през всичките тези години, са „многобройното потомство като звездите в небето“, което Бог даде на кардинал Пиронио.
Образцов християнин с ясна и дълбока вяра
Невъзможно е да се припомни изцяло огромната пастирска дейност на кардинал Пиронио, винаги изживявана с щедрост и голяма любов към Църквата. Достатъчно е да си припомним преподаването на богословието, обучението на млади кандидати за свещеничеството, епископското служение в различни епархии и в президентството на CELAM, службата в Римската курия, която го видя отдаден на икуменизма, религиозни и светски институти, миряни, млади хора.
Кардиналът беше велик човек на Църквата, ревностен свещеник, оживен от дълбок вътрешен живот, влюбен в Дева Мария, ефективен в проповядването и неуморим в своите апостолски дела. Но преди всичко той беше примерен християнин, с ясна и дълбока вяра. Вяра, която той изповяда със словото си, но преди всичко със свидетелството на своя живот и службата си към другите.Особено съм благодарен на Господ за неговата беатификация, която ме стимулира да черпя вдъхновение от неговия пример, не само защото наследих ролята на префект на Ведомството за миряните, семейството и живота, но и защото Провидението пожела да бъда ръкоположен за свещеник от него преди четиридесет и пет години, на Бъдни вечер през 1978 г. Убеден съм, че неговите молитви ще ми помогнат в моето служение и всички хора, които работят във Ведомството, за да продължи работата си в служба на миряните и младите хора. С цялото си сърце се присъединявам към аржентинската църква в благодарността на Господ, че ни даде този баща, този брат по вяра, този образцов свидетел на любовта на Христос.
svt/ vatn
