Вяра под прицел: 365 милиона са преследваните християни през 2023 г.
Светла Чалъкова
Арести, малтретиране, мъчения, изключване от работа, дори смърт. Един на всеки седем християни в света – дори всеки пети в Африка и двама на всеки пет в Азия – е жертва на сериозни форми на преследване. Общо 365 милиона души в над 70 държави. Рекорд за последните тридесет и една години. Заедно с количеството се увеличава скоростта, с която дискриминациите се разпространяват във времето. Нациите с висок риск са преминали от единадесет на тринадесет.
Тази тъжна статистика се съдържа в новия доклад на Open Doors, който анализира периода между 1 октомври 2022 г. и 30 септември 2023 г.. В горната част на трагичния списък на най-опасните държави за църквите все още е Северна Корея, на върха на класацията от 2002 г., с изключение на 2022 г. Режимът на Ким Чен-ун практикува политика на нулева толерантност към религиите. Следователно в Пхенян за християните е невъзможно да живеят вярата си под каквато и да е форма.
В Китай това, което прави живота на християните по-труден, е непрекъснато нарастващият правителствен контрол върху интернет и мрежите, инструмент, използван преди това за поддържане на контакт между групи, особено по време на дългите периоди на блокиране поради Covid. Поради засиленото наблюдение и ограниченията, много домашни църкви са спрели да се събират в големи групи и са се разделили на по-малки групи. Други се срещаха онлайн, но това стана по-трудно. Няколко християни бяха арестувани и осъдени, често обвинявани в незаконни дейности и операции, в измама, в действия срещу националната сигурност или, според използвания неясен израз, в „причиняване на проблеми“.
Следват две африкански държави - Сомалия и Либия - засегнати от ендемична нестабилност и присъствието на екстремистки групи от ислямистки произход, които се възползват от хаоса, за да действат необезпокоявани. Немюсюлманите са принудени да крият своите вярвания: ако бъдат разкрити, те рискуват живота си. Освен това хиляди мигранти са затворени в либийски затвори, много от които са християни, под прицел и заради своята вяра.
Нещата не са много по-добри в Еритрея, на четвърто място, или в Йемен, на пето, където продължителният конфликт направи положението на покръстените още по-несигурно. Нигерия, на шесто място, с 4118 убити и над 3900 отвлечени, остава най-смъртоносното и най-насилственото място за християните, докато Пакистан, на седмо място, остава второто най-смъртоносно и насилствено място.
Иран, „губи една позиция“ и заема девето място, но не поради положителни вътрешни промени, а поради влошаване на сценария на предходните държави. В и около Техеран немюсюлманите са принудени да се събират на малки групи по домовете си, тъй като местата за поклонение се възприемат като заплаха за хегемонията на аятоласите.
Вместо това в Афганистан е регистрирано много леко подобрение. Дори в този случай причините са комплексни. Първите две години на талибанското емирство се характеризират с бягството на християните. Тези, са останали са били избити или насилствено са приели исляма. Поради тази причина учениците на Корана смятат опасността, която представляват „неверниците“, за „изкоренена“. Поради това през последните месеци те разхлабиха „примката“, за да се съсредоточат върху консолидирането на режима.
В Судан, жертва на избухналата през април война, обаче животът на християните става още по-труден и страната се издига с две позиции, достигайки осма. Суданският сценарий обобщава феномен, който засяга целия регион. „Нарастващата политическа нестабилност в Субсахарска Африка – подчертава Кристиан Нани, директор на Open doors – увеличава насилието на религиозна основа“.
Класацията на „топ 13“ затварят Индия - където тормозът е дело главно на индуски екстремисти, ефективно подкрепяни от сегашното правителство на Нарендра Моди -, Сирия в латентен конфликт и Саудитска Арабия.
Като цяло убийствата поради вярата леко са намалели. През 2023 г. те са били 4998, с повече от шестстотин по-малко от предходния период. Това, което се увеличи експоненциално обаче, са атаките, затваряния и конфискации на църкви и обществени църковни имоти, включително училища и болници: говорим за почти 15 хиляди.
Атаките срещу стопанската дейност на покръстените дори са се увеличили четворно: над 27 хиляди. Тази стратегия има за цел да лиши общността от възможността да се издържа, като често я принуждава да бяга. Докладът говори за „Църквата на бежанците“, феномен, който непрекъснато нараства като ежедневен натиск. Форма на преследване, по-малко очевидна от насилието, но също толкова свирепа, която се изразява в пречки за достъп до определени работни места, отказ от грижи или образование, заплахи.
Особен случай е този с Никарагуа. Кампанията на омразата на Даниел Ортега накара страната да скочи с двадесет позиции напред, преминавайки от 50-та на 30-та. Епископи, свещеници, монаси и монахини биват арестувани или експулсирани. Пастирът на Метагалпа Роландо Алварес беше затворен 528 дни, преди да бъде изпратен в Рим в неделя.
Въпреки това Open Doors не се отказва от намирането на проблясъци надежда. В Мали, например, през юни беше одобрена нова конституция, която признава свободата на вярата. А в Шри Ланка активисти съобщават за напредък в обучението на християнски лидери да защитават правата си.
Еритрея. В продължение на тридесет години под железния юмрук на диктатора Исаяс, местната Църква лишена от всяко имущество и свобода
Потискана в продължение на 30 години от маоистки диктаторски режим, който официално признава свободата на религията само за католическите и лутеранските църкви и исляма, Еритрея хвърля в затвора вярващите на евангелската християнска църква и петдесятниците без обвинения.
Най-малко хиляда са затворниците преследвани заради християнската си вяра. Нечовешките условия в килиите, толкова пренаселени, че затворниците са принудени да спят настрани и не могат да се изправят, направени от стари контейнери или изкопани под земята, току-що бяха описани във Washington Post.
Правителството на Исаяс Ажеверки, което не признава свободата на изразяване, ефективно контролира основната национална религиозна деноминация, Еритрейската православна църква, с верен епископ, след като отстрани законния лидер, патриарх Антониос, през 2006 г. и го принуди на домашен арест до смъртта му през 2022 г. Неговото престъпление бе, че е критикувал президента.
Войната на Тиграй, която избухна през 2020 г., допълнително влоши ситуацията. Режимът всъщност затвори или национализира, прилагайки закон от 1995 г., училищата и болниците на Католическата църква.
Доживотната военна служба, на която са подложени еритрейските мъже и жени, с изключение на богопосветените хора, също доведе до арести на непълнолетни в църквите. През октомври 2022 г. католическият епископ на Сегенеити Фикремариам Хагос беше арестуван за повече от два месеца заедно с двама свещеници.
Прелатът беше казал на вярващите в проповеди, че е грях да се купуват стоките, плячкосани от тиграйците, и беше критикувал насилственото вербуване.
Йемен. Християнско присъствие сведено до минимум, в разгара на разделението между хусите и „правителството“
Гражданската война затруднява оценката на броя на християните, оставанали в Йемен. Днес страната е разделена между две съперничещи си правителства (Хуси и Президентския съвет), да не говорим за районите под контрола на джихадистки групи и сепаратисти от Юга. През 2020 г. се говори за 400 католици, много по-малко от приблизително 3000 преброени преди войната и съставени предимно от бежанци или чуждестранни работници с техните семейства.
Малки християнски общности от етиопци, руски православни, англикани и протестанти също живеят в страната, както и неизвестен брой новопокръстени от исляма, които практикуват вярата си в пълна тайна, за да избегнат заплахи, агресия и съдебен тормоз по обвинения във вероотстъпничество. Католиците са водени от монсеньор Паоло Мартинели, апостолически викарий за Южна Арабия, която включва също Обединените арабски емирства и Оман. Дискретното християнско присъствие някога е било съсредоточено в Аден с 4 църкви (три католически и една англиканска), които днес са разрушени или повредени. Именно в това първо място на Викариата на Арабия на 4 март 2016 г. четири сестри мисионерки на милосърдието станаха жертва на терористична атака.
От тяхното мъченичество процъфтява упоритото присъствие на конгрегацията, основана от Майка Тереза: осем монахини, които работят в два дома за възрастни хора и хора с умствени и физически увреждания. С тях италиански свещеник, който се мести от една общност в друга, за да гарантира тайнствата на останалите верни.
