Молитвена седмица за християнско единство: ден трети

Господи, отвори сърцата ни за онези, които не виждаме

Римляни 13,8-10

Псалм 119,57-63

Размишление

Законоучителят искаше да се оправдае, като вярваше, че ближният, когото е призван да обича е някой, който принадлежи към неговата религия и към неговия народ. Това е естествен човешки инстинкт. Като цяло, тези които каним в дома си, имат същия социален статус, същите възгледи и същите ценности като нас. Има човешки инстинкт, който ни подтиква да предпочитаме това, което е близко до нас, което ни е познато. Същото се отнася и за нашите църковни общности. Но Исус кара законоучителят и цялата му аудитория да навлязат по-дълбоко в тяхната традиция, напомняйки им задължението да приемат и обичат всеки, независимо от неговата религия, култура и социален статус. Евангелието ни учи, че да обичаме онези, които са като нас, не е нищо изключително. Исус ни води към по-радикален възглед за това, какво означава да си човек. Притчата илюстрира по съвършенно осезаем начин какво Христос очаква от нас: да отворим широко сърцата си и да вървим по Неговите стъпки, обичайки другите както Той ни обича. Наистина Исус отговаря на законоучителя чрез друг въпрос, показвайки, че не е важното нещо да знам «кой е моят ближен», а «кой се е оказал ближен на този човек изпаднал в нужда». Нашето време на несигурност и страх ни изправя пред реалността, в която недоверието и неувереността бележат взаимоотношенията. Това е предизвикателството на днешната притча: на кого съм ближен аз?

Молитва

Вселюбящи Боже,

Ти Който вписа любовта в сърцата ни,

Вдъхни ни смелост да погледнем отвъд себе си,

И да разпознаем ближния си в тези, които са различни от нас,

за да можем наистина да следваме Исус Христос,

наш брат и наш приятел,

Който е Господ от векове за векове. Амин.

(превод г-жа Йорданка Гьокова, Никополска епархия)