Молитвена седмица за християнско единство: ден четвърти
Нека никога да не отвръщаме лице от нуждаещите се
Исая 58,6-9
Псалм 34,15-22
Размишление
Възможно е свещеникът и левитът, които са преминали на голямо разстояние, да са имали основателни религиозни причини, за да не се притекат на помощ на ранения човек: може би са се подготвяли да изпълняват определени религиозни обреди и са рискували ритуално оскверняване, ако човекът е мъртъв. Въпреки това в много случаи Исус хвърля критични погледи към религиозните водачи, които поставят правилата на религията винаги над задължението да вършат добро. Началото на текста, избран за Седмицата на Молитва ни показва как законоучителят иска да се оправдае. Свещеникът и левитът от притчата така биха се почувствали оправдани за това, което са направили. Като християни, до каква степен сме готови да нарушим споразумението? Може да се случи нашето късогледство, обусловено от църковни и културни съображения да ни попречи да видим какво разкрива животът и свидетелството на нашите братя и сестри от другите християнски традиции. Като отваряме очите си за това как Божията любов се разкрива в нашите братя и сестри от другите християнски традиции, ние се приближаваме до тях и така можем да влезем в по-дълбоко единение с тях. Тази притча на Исус не само ни призовава да вършим добро, а също така ни призовава да разширим нашия мироглед. Ние можем да научим какво е добро и свято не само за тези, които споделят нашите виждания за религия и вероизповедание, за света, но също така много често и от тези, които са различни от нас. Добрият Самарянин често е този, когото не бихме очаквали.
Молитва
Господи, Исусе Христе,
Докато вървим с Тебе към единението,
Не позволявай очите ни да се отклоняват,
а нека да бъдат широко отворени към света.
Докато изминаваме пътя на живота,
Нека да се спираме, за да се погрижим за онези, които са ранени,
И правейки това ние да усещаме в тях Твоето присъствие,
Ти, Който живееш и царуваш от векове за векове. Амин
(превод г-жа Йорданка Гьокова, Никополска епархия)
