Молитвена седмица за християнско единство: ден втори
Помогни ми, Господи, да Те обичам и да обичам моя ближен и себе си с цялото си същество
Второзаконие 10,12-13
Псалм 133
Размишление
Отговорът, който законоучителят дава на Исус може да изглежда обикновен и заимстван от известните Десет Божи Заповеди. При това да обичаме Бог по този начин и да обичаме ближния си, като себе си, често пъти може да се окаже трудно. Божията заповед да Го обичаме изисква цялостен ангажимент и предполага ние да се отдадем изцяло, поднасяйки сърцето и ума си в служба на Божията воля. Ние можем да поискаме благодатта да следваме примера на Христос, на Този, Който се отдаде изцяло, казвайки: «Но нека бъде не Моята воля, а Твоята» (Лк 22,42). Той също прояви необятната Си любов към всички включително и към неприятелите Си. Не ни е дадено да избираме ближния си. Да обичаш означава да бъдеш съпричастен към неговите потребности, да приемаш неговите недостатъци и да насърчаваш неговите надежди и стремежи. Това е и отношението, което ние трябва да имаме съответно към нашите традиции, докато вървим по пътя на християнското единство. Призивът да обичаме ближния си «като себе си» ни напомня, че ние трябва да се приемем такива, каквито сме, осъзнавайки върху себе си – състрадателния поглед на Бог, винаги готов да ни прости, като се има предвид, че ние сме Негови любими създания, да се уважаваме и да бъдем в мир със себе си. По същия начин всеки от нас може да поиска благодатта да обича и да приема своята Църква или своята общност с нейните несъвършенства, поверявайки всяко нещо на Отца, Който ни обновява чрез действието на Светия Дух.
Молитва
Господи, дай ни благодатта да Те опознаем по-дълбоко,
за да можем да Те обичаме с цялото си същество.
Дай ни сърце, за да обичаме ближния си като себе си. Нека дарът на Твоя
Свети Дух да ни направи способни да разпознаваме Твоето присъствие
в нашите братя и сестри, и да се обичаме едни други със същата
безусловна любов, като тази, която Ти изпитваш към нас.
Чрез нашият Господ, Исус Христос. Амин
(превод г-жа Йорданка Гьокова, Никополска епархия)