Мама Антула: аржентинската светица, последователка на Свети Игнатий
Богопосветена с лични обети, блажена Мария Антония живее като посветен мирянин в общност, според игнатианската духовност, и основава Дом за духовни упражнения в Буенос Айрес.
След изгонването на йезуитите от териториите на испанската корона, Мама Антула се скита из бедните райони на аржентински североизток, насърчавайки игнатианските духовни упражнения от град на град. Само за осем години успява да предложи духовни упражнения за над 70 хиляди души.
Сред лекторите в конференцията, посветена на бъдещата светица, са Алисия Фрашина, монсеньор Ернесто Джобандо S.J. и постулаторът Силвия Кореале. Събитието е насърчено от Аржентинския свещенически колеж, аржентинската национална църква на „Прескръбна Божия Майка“ и Игнатианския духовен център към Григорианския университет.
В тази часове Буенос Айрес е в трескава подготовка и архиепископът на града, Хорхе Гарсия Куерва, покани всички, „за да споделим заедно радостта от канонизирането на първата аржентинска светица, която всички познаваме като мама Антула“. Тя е „мирянка от 18-ти век“, чийто живот има „много добри, много важни и много необходими отенъци за нашата епоха“.
„От една страна, смела светица, ангажирана в своето времето, която се посвети упорито на това, което искаше, което основно беше да продължи и разпространи духовните упражнения на Свети Игнатий, заради голямата си любов към Исус. От друга страна е светица, която живееше идея за общност, тъй като тя знаеше, че Евангелието е за всички. Ето защо се казва, че семейството на вицекраля, хора от аристокрацията на Буенос Айрес, но също и обикновени хора, прости хора, са участвали в нейните духовни упражнения, тъй като тя събра всички заедно като братя в тях. Накрая тя беше весела светица; весела мирянка“.
Казват, че е била силно набожна към свети Филип Нери, светецът на радостта. „От една страна благодарим на Бог за тази нова светица, а от друга ѝ благодарим за нейното свидетелство за живота и в същото време молим Мама Антула да ни даде дързостта и апостолското творчество, които тя имаше, да не помогне да придобием идеята за „братство и за живот в общност, с всички, защото ние сме братя отвъд различията си; и да ни дари – защото много се нуждаем от това – радост“.
svt/ vatn
