Католическите епархии в България
София
На 19 февруари се навършва 1 година от кончината на о. Мартин Илек, от ордена на отците салезиани. Съботния, 17 февруари, е ден за негово възпоменание. Светата литургия, в гр. Казанлък, започна в 10.00 ч, а в 11.00 ч беше отслужена панахида, на гробищния парк, за покойния свещеник. „Отец Мартин имаше голямо желание да се довърши строежа на църквата и училището в гр. Стара Загора.” това споделиха, отците Салезиани. Така, всички с добра воля и желание могат да подкрепят с дарения това голямо и смело начинания на банковата сметка BG08RZBB91551026739205. Внезапната раздяла и силната любов, която всики, познавали свещеника, стана причина да запазят жив спомена от него. Така се роди идеята за изграждане на камбанария с три камбани, които символично да призовават и напомнят за неговия глас. С тези камбани, отците Салезиани искат да донесат надежда на места, където тя липсва. Българските роми често живеят в голяма бедност, както материална, така и духовна. За това през 2008 г, отците салезиани, заедно с о. Мартин Илек започват работа в Стара Загора. Покойният свещеник посвещава целия си живот на мисионерската дейност и благосъстоянието на ромските деца. Заедно играеха, учеха и беше техен житейски и духовен съветник. “Заповядайте, след малко започваме!” - така децата още си припомнят неговите думи, с които обикаляйки ги подканяше. През декември 2023 г, отец Мартин Илек бе посмъртно награден с Отличие на общността “Добрият Самарянин”. По време на церемонията беше припомнено неговото голямо дело на земята с думите: “Той отдаде живота си за развитие на децата и младежите от най-бедните семейства в региона.”
Излезе от печат книгата „Книжнината на българите католици от XIX век и банатската книжнина" с автор гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева. Книгата е резултат от изпълнението на проекта „Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина“, финансиран от Фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката. Произведението е достъпно в интернет и може да бъде изтеглено безплатно като електронно издание на сайта на Академичното издателство.
През периода на Великия пост, в Католическата енория „Св. Йосиф“ в София, всеки петък от 18.00 ч се моли набожността Кръстен път. В тези дни на пост, всеки петък, верните са призовани да се въздържат от месни ястия.
Гергана Дойчинова
Пловдив
На 14 февруари бе Пепеляна Сряда и начало на Великопостното време. В този ден по време на божествените литургии в Софийско- Пловдивския диоцез, се извърши традиционното посипване на верните с пепел.
Отец Неделчо Начев, енорийски свещеник в енория „Свети Михаил Архангел“, кв. Секирово на гр. Раковски бе проповедник по време на светата тридница за Великопостното време, която започна на 11 февруари в катедралния храм „Свети Лудвик“ в гр. Пловдив.
С вдъхновение от посланието на Светия отец папа Франциск за Великия пост, който напомня, че „в присъствието на Бог ние ставаме сестри и братя, чувстваме другите с нова сила: вместо заплахи и врагове, намираме другари, в енория „Свети Франциск“ с. Белозем, верните са поканени да се включат в набожност жива броеница. Всеки, който желае да бъде част от тази набожност, може да се включи, чрез измолването на една десетица от Скръбните тайни на броеницата. Намеренията са - за опрощение на греховете и за духовен живот в енорията. Живата броеница продължава от Пепеляна сряда до края на Великите пости.
Молитвена тридница в дните от 16 до 18 февруари се проведе в енория „Пресвето Сърце Исусово“, кв. Ген. Николаево на гр. Раковски. В тези дни проповедник /е отец Венцислав Николов, като програмата на тридницата предвиждаше света литургия от 7.00 ч. Измолване на Седемте рани на Дева Мария от 15.00 ч. Излагане на Светото причастие, Свет час от 15.30 ч., Света броеница и от 17.00 ч. бе тематичната проповед с Евхаристийна благословия. В неделя, 18 февруари имаше света литургия и от 10.00 ч. Във всеки един от трите дни от 15.30 ч. до края на Евхаристийната благословия имаше възможност за изповед на желаещите.
По повод възпоменанието на Дева Мария в Лурд, в енория „Успение Богородично“ с . Житница, след края на светата литургия на 11 февруари, верните, водени от енорийския свещеник отец Борис Стойков, пеейки песента: „Там до планината“, в шествие се отправиха към статуята на Дева Мария пред храма, и молитвено и препоръчаха всички болни и страдащи по света.
13 години от смъртта отец Максимилиян, свещеник от ордена на отците Францисканци-конвентуалци се навършиха на 14 февруари. Йосиф Бончев Балабански е роден на 9 ноември 1925 година в село Калъчлии, днес квартал Генерал Николаево на град Раковски. На 29 ноември 1937 година заминава за Италия да изучава теологически науки. Приема монашеско име Максимилиян. Полага вечните си обети на 8 декември 1946 година. През същата година започва да учи богословие, което завършва през 1950 година. На 16 юли 1950 година е ръкоположен за свещеник. В продължение на шест години е директор на семинарията в Перуджа и три години в Губио.
През 1967 година заминава за Рим, където в продължение на две години изучава източно каноническо право в Папския източен институт, където защитава магистърска степен. През 1969 година отец Максимилиян заминава за Сидни, Австралия, където е назначен за енорийски свещеник, настоятел, отговарящ за новостите и ректор на семинарията. От 1975 до 1977 г. служи като енорийски свещеник в „Дева Мария от Броеницата“ в Келивил. Oт 1989 година до 1992 година е континентален провинциал (кустос) на отците конвентуалци за Австралия.
През март 1992 година се завръща в България. Назначен е да работи като енорийски свещеник в енорията „Успение Богородично“ в село Житница през 1993 година, където остава до 2000 година. Там съгражда енорийски дом. От този период е и неуморната му свещеническа дейност и в съседните села Калояново, Дуванлии и Миромир. Отец Максимилиян написва и посвещава книга под заглавие „Св. Максимилиян Мария Колбе – Рицарят на Пренепорочната“.
На 2 април 2000 година отец Максимилиян е назначен за предстоятел на конвентуалския манастир в град Раковски, където остава до смъртта си на 14 февруари 2011 година.
Жана Стоева
Никополска епархия
На 17 февруари в гр. Свищов бе честван храмовия празник на църква „Св. Св. Кирил и Методий“. Литургията в 10:30 ч. бе предстоятелствана от Никополския Епископ монс. Страхил Каваленов. С епископа съслужиха: енорийският свещеник на Свищов отец Патрик Виал и свещениците: отец Евгений Ружански, отец Салваторе Фрашина, отец Винченцо Ди Клерико и отец Патрик Блонски. Проповед за Светите братя Кирил и Методий и тяхното Благословено от Бога дело поднесе Епископът. Да присъстват на службата бяха дошли кмета Генчо Генчев и представители от Община – Свищов.
След литургията, децата и младежите от енорията изнесоха художествена програма в енорийския салон. Те представиха красиви хореографии, пиеската: „Кой ме е създал?“, песни и стихотворения за Светите братя Кирил и Методий.
На 11 февруари в енория „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Свищов, верните посрещнаха Анри Дьо Боазгролие - новият доброволец от сдружение „L'Œuvre d'Orient“- Франция. Анри ще работи с децата и младежите в енорията, ще участва във всички енорийски групи и проекти на общността в Свищов.
На 14 февруари, в енориите на Никополския диоцез бе чествана Пепеляна сряда – начало на Постното време. Литургии и Кръстен път бяха отслужени във всички католически енории. Епископът на Никополския диоцез монс. Страхил Каваленов отслужи света литургия за Пепеляна сряда в църква „Блажена Дева Мария на Броеницата“ във Велико Търново в 10 ч. и в Катедралния храм „Св. Павел от Кръста“ в 18 ч. По време на службите, свещениците благословиха пепелта, като знак на покаяние и посипаха главите на верните. Названието Пепеляна Сряда идва от ритуала, който свещениците извършват на този ден - те поръсват със светена вода специално приготвена пепел от благословена върба. Със същата пепел правят кръст на челото на всеки мирянин дошъл в храма, произнасяйки думите „Покай се и вярвай в Евангелието.“ Пепелта е символ на смирение. Посипването на главата с пепел е знак, че ние искаме най-трудните дела да оставим в ръцете на Бог, защото ние сами не можем да се справим.
От 14 февруари в енория „Св. Анна“ с. Малчика енорийският свещеник отец Ремо Гамбакорта започна посещение на болните. От 9.30 ч. до 12 ч. отец Ремо обикаля болните хора в селото и им носи Св. Тайнства.
От Първа Постна неделя, 18 февруари, в енорията в Белене започна инициативата „Милосърдната кошница“. Вместо дискус, всяка неделя, верните ще оставят своите волни пожертвувания в кошницата и със събраните през Постното време пари, ще бъдат закупени хранителни продукти за бедни и нуждаещи се хора от Белене и общината за празника Възкресение Христово.
На 14 февруари 2024 г. се навършиха 32 години от смъртта на отец Филип Романов от обществото на отците-францискани конвентуалци, свещенослужител в Никополска епархия. На 14 февруари, литургия за годишнината от смъртта на отец Романов, беше отслужена в гр. Белене в църква „Рождение на Блажена Дева Мария“. По повод годишнината, беше отслужена възпоменателна литургия и на 15 февруари в Параклиса на Епископската резиденция в гр. Русе. Месата отслужи Никополският Епископ монс. Страхил Каваленов.
Отец Филип Романов OFM Conv. е роден на 9 март 1936 г. във Велико Търново. Дипломиран строителен инженер, той отговаря на Божия призив към свещенството в трудните години на комунистическия режим. Тъй като не му е разрешено да постъпи в семинария в чужбина, за бъдещото му служение го подготвя Софийско-Пловдивският Епископ Монс. Богдан Добранов. На 22 май 1983 г. е ръкоположен за свещеник в Катедралата „Св. Павел от Кръста“ в гр. Русе от Епископ Самуил Джундрин. През същата година поема грижата за енория „Рождение на Блажена Дева Мария” в гр. Белене, където остава до края на живота си. На 12 декември 1990 г. полага първи обети в Ордена на отците-францисканци конвентуалци. Жителите на Белене винаги ще помнят неговата активност, дълбока вяра, богат молитвен живот и всеотдайността, с която работи за духовния напредък на тази енория. Умира вследствие на тежко заболяване на 14 февруари 1992 г. Погребан е в семеен гроб в гр. Велико Търново.
Росица Златева
