Френските епископи срещу новия проектозакон на Макрон за "края на живота"
„Нашата страна – добавя председателят на френските епископи – трябва да бъде, като се започне от закона Claeys-Leonetti, страна в челните редици на палиативните грижи. Въпреки това, в интервюто си за La Croix президентът на републиката представя готов текст за това, което той нарича „помощ за умиране“, докато за палиативните грижи, прави неясни обещания с напълно приблизителни цифри“. „Това, което се съобщава, не води страната ни към повече живот, а към смъртта като решение за живота. Казах го, както много други и го повтарям: французите нямаше да гледат на края на живота по същия начин, ако палиативните грижи бяха реалност за всички и навсякъде, както е предвидено в закона от 1999 г. Не само, че нищо не е направено в последно време за предоставяне на палиативни грижи там, където няма такива, но ресурсите на няколко съществуващи услуги бяха допълнително намалени. Това е истината“, казва монсеньор Мулен-Бофор.
В интервюто за католическия вестник La Croix and Liberation Маркон обяснява: „Мислехме за този закон като за закон на братството, закон, който съчетава автономията на индивида и солидарността на нацията“. „Терминът, който избрахме – добавя Макрон – е асистирана смърт, защото е прост и човешки и ясно дефинира за какво става въпрос. Терминът евтаназия се отнася до акта на прекратяване на живота на някого, със или дори без негово съгласие, което очевидно не е случаят тук. Това дори не е асистирано самоубийство, което съответства на свободния и безусловен избор на човек да се разпорежда със собствения си живот. Новата рамка предлага възможен път, в конкретна ситуация, с точни критерии, в които медицинското решение има своята роля“.
Има четири са критериите, които ще дадат зелена светлина. „Подкрепата“, която ще бъде запазена за възрастни. Второто условие е, че „хората трябва да са способни да „разбират и желаят“, което означава, че пациенти, страдащи от психиатрични заболявания или невродегенеративни заболявания, които нямат такива способности, като болни от Алцхаймер, са изключени от асистираната смърт. На трето място, пациентън трябва да има нелечимо заболяване и краткосрочна или средносрочна прогноза за живот. И накрая, четвъртият критерий е неподатливо страдание – физическо или психическо, двете често вървят заедно –, тоест страдание, което не може да бъде облекчено“.
svt/ vatn
