Пицабала: „Прекратете огъня в Газа, незабавно!“

Федерико Пиана - Ватикана

„Прекратяването на огъня в Газа е все по-спешно.“ Това повтаря отново настоятелно кардинал Пиербатиста Пицабала, латински патриарх на Йерусалим, който поверява на ватиканските медии своя нов вик на болка, разказващ за една ивица, разкъсана от смърт и хаос. „В допълнение към ужасното насилие на бомбите има и криза н обикновения живот. Липсват храна, лекарства и вода. Например нашите християни – казва той – успяват да сготвят един-два пъти и това, което сготвят, трябва да стигне поне за една седмица”.

Тревога за мъртвите от гладна смърт

Ужасните изображения на онези мъже, жени и деца, които преди няколко дни загубиха живота си в опит да заграбят остатъците от хуманитарна помощ, все още са живи в очите на кардинала. „Бях ужасен - заявява той с въздишка, смесена с болка - също ужасен от хаоса, в който е изпаднала цялата Ивица: няма никаква форма на контрол на територията и всички е допълнително усложнено от предоставянето, все по-проблематично, на хуманитарната помощ“. Кардинал Пицабала не намира за уместно пакетите с храна и стоките от първа необходимост сега да се хвърлят на купчини с парашути: „Нуждаем се – посочва той – от по-систематично и координирано решение, защото решение от този тип рискува да увеличи объркването“. А може би и тълпата и мъртвите.

Стабилни решения

Вярата на патриарха на Йерусалим – споделена с всички патриарси и глави на църквите на Светия град, които на 1 март подписаха поредния призив за мир – е, че примирието в Газа не е химера, а непостижима мечта. „Трябва само да се желае – заявява той – елементите за прилагането му са налице. И от двете страни е необходима воля за постигане на компромиси. Вярвам, че е назрял моментът да се опитаме да се предприемат различни пътища“. И все пак, дори и да останат много мъчителни несигурности, за кардинала едно нещо не може да бъде поставено под въпрос: „След тази криза, една от най-сериозните за последните 70 години, нито израелците, нито палестинците ще бъдат по-склонни към временни решения. Тези събития ще принудят всички да намерят стабилни решения“. Два народа, две държави? „Не знам. Технически ми се струва трудно - отбелязва той - дори това да е единственият възможен начин. Ясно е, че каквото и да се реши и да се направи, ще трябва да се гарантира стабилност и свобода и за двата народа“.

Ангажираността на Църквата

От историята на патриарха на Йерусалим се откроява ролята на една местна църква, която „се моли, която има доверие, която не само се грижи за собствените си нужди, но и успява да помогне на съседните народи“. И разбираме как той се опитва да „присъства в комуникационните канали с ролята на посредник между участващите страни“.

svt/ vatn