ЦЪРКВА

Великопостни молитви

От свети Амвросий до свети Киприан от Картаген и свети Игнатий от Лойола ни идват в помощ за молитва в това време на подготовка за Възкресение Христово. Но също и Свети Йоан Павел II със своята молитва към Богородица

Светла Чалъкова - Ватикана

Както знаем, Великият пост е време, което поставя молитвата по особен начин в центъра на християнския живот, привилегирован начин да се учим от Бог, по-специално способността му да прощава безкрайно много пъти. Неслучайно Богородичната молитва на Свети Йоан Павел II разглежда именно стойността на милостта:

„Марийо, Майко на прошката, помогни ни да приемем благодатта на прошката. Направи този пост полезно време, време на помирение и време на спасение за всички онези, които търсят Бог“, се моли светецът.

Свети Йоан Павел II

За да бъде ефективна, молитвата трябва да ни накара да излезем от себе си, тя трябва да отвори сърцата ни за Божията любов“. Това пише Свети Амвросий (339-340 –397), коментирайки Псалм 118:

„Който затваря прозорците си, той се лишава от вечна светлина. Ако затворите вратите на душата си, вие оставяте Христос отвън. Разбира се, Той може да влезе, но не иска да се налага като натрапчив, нито да принуждава тези, които му се съпротивляват."

Сред отците на древната Църква е свети Киприан Картагенски, роден около 210 г. и починал през 258 г., който е епископ, мъченик и духовен писател. Сред най-известните му произведения е обширно изследване върху молитвата „Отче наш“ („De dominica oratione“), в което той подчертава важността на това всеки вярващ да признае своята природа на грешник.

„Никой не трябва да бъде доволен от своята претенция за невинност: онзи, който се хвали, вярващи че е невинен, само влошава своя казус. Поканен да се моли всеки ден за греховете си, нека се научи, че всеки ден е грешник. Ето какво ни учи свети Йоан: „Ако кажем, че сме без грях, лъжем себе си и истината, която е в нас. Ако признаем греховете си, Бог, който е верен и праведен, ще ни прости греховете“.

Свети Игнатий от Лойола

И накрая, тази молитва на свети Игнатий от Лойола (1491-1556) е покана да излезем от себе си, да осъзнаем важността да се отворим за присъствието на Господ:

„Исусе Христе,

когато всичко е тъмнина

и чувстваме нашата слабост и безпомощност,

позволи ни да усетим Твоето присъствие,

Твоята любов и Твоята сила.

Помогни ни да имаме пълно доверие

в Твоята любов, която защитава

и в Твоята укрепваща сила,

за да не може нищо да ни плаши или тревожи,

защото живейки до Теб

ще видим ръката Ти,

Твоите цели и Твоята воля във всичко“.