ЦЪРКВА

Вярващият пред Кръста: болка, но с мисли насочени към Възкресението

Страстната седмица, която започна с празника Връбница, или Вход Господен в Йерусалим, и е своеобразна подготовка за Възкресението Христово, поставя в центъра страданието на Исус. Свидетелите на вярата и литургията ни показват как да гледаме Кръста

Светла Чалъкова - Ватикана

С Връбница, започна Страстната седмица за Католическата църква и литургията ни представи от една страна радостния момент на влизането на Исус в Йерусалим, а от друга - историята за страданието и смъртта на Христос. Комбинация от щастие и страдание, обобщени в знака на върбата, чиито благословени клони през следващата година, след като изсъхнат, ще се превърнат в пепелта, използвана на Пепеляна сряда, даваща началото на Великия пост. В центъра на тези дни, които подготвят вярващите за Пасхата на Възкресението, ще бъде кръстът, знакът на страданието, прието за спасението на човечеството, на което трябва да гледаме със сърцата си, вече обърнати към живота, който ни очаква след смъртта. Това означава, че Христовият кръст е и мерилото, с което да се преценява и осмисля болката, на която човекът е жертва.

Така се молеше пред Кръста Блажен Луиджи Новарезе (1914-1984), основател на Тихите работници на кръста и Доброволческия център на страданието:

„Накарай ме да повярвам, Господи, в градивната сила на болката.

Нека не виждам злото, което ме блокира

пречка за моето съвършенство.

Нека разбера как всеки момент на страдание

може да се превърне в монета на завоевание.

Трябва да разширя хоризонтите си,

да разбера, че животът не е само това, което виждам.

Искам да се чувствам полезен на обществото,

такъв, на който всеки може да разчита.

Искам да се идентифицирам с теб, о Господи,

да откривам все повече

широчината на моите хоризонти“.

Смисълът, значението, необикновената важност на Христовия кръст намира широко пространство, разбира се, в честванията през тези дни. Дори в източната литургия, която се моли така:

"Поверихме себе си на твоя Кръст,

o Създател на вечността.

Ти ни го даде като защита срещу врага:

защитавай ни с него, о, Спасителю, умоляваме те.

Върховни Царю, за нас ти се изкачи на кръста

и с него ти отне престъплението на Адам,

първото създание:

защити ни с него, о, Спасителю, умоляваме те.

Ти, който се разкри като връх на светата вяра

и дървото на човешкия живот,

при вида на теб дяволът беше унищожен

без да може да стане:

защитавай ни с него, о, Спасителю, умоляваме те.

С появата на Твоя кръст

врагът трепереше

и от ужаса на Твоята слава

той падна в подземния свят на земята:

защитавай ни с него, о, Спасителю, умоляваме те.

Небесата се зарадваха и земята се зарадва,

защото светият кръст се яви като спасител

и осветител на вселената:

защитавай ни с него, Спасителю, умоляваме те“.

Сред най-красивите молитви, посветени на кръста Господен, има една, която е част от една древна история „Страстите Андрееви“, датираща от VI век и отнасяща се именно за светия апостол. Текст, цитиран от Бенедикт XVI по време на една обща аудиенция през 2006 г.:

„Здравей, о, Кръсте,

открит чрез тялото на Христос

и украсен с членовете му,

сякаш са скъпоценни перли.

Преди Господ да се изкачи върху теб,

ти всяваше земен страх.

Сега обаче, надарен с небесна любов,

си получен като дар.

За теб вярващите знаят,

колко радост притежаваш,

колко дарове си подготвил.

Затова уверен и изпълнен с радост идвам при теб,