Абортът сред европейските човешки права: протестът на европейските епископи
Изглежда, че Европа все повече тръгва по хлъзгавия път на културата на смъртта. След Франция, която включи свободата на аборт в своята конституция (правото на аборт tout court не намери консенсус), Европейският парламент гласува резолюция на 11 април, призоваваща правото на аборт да бъде включено в Европейската харта за правата на човека.
Резолюцията не е обвързваща, но въпреки това представлява важен тест, за да се види по какъв път вървят членовете на ЕП, когато става въпрос за защита на живота. Тя бе приета с 336 гласа „за“, 163 „против“ и 39 „въздържал се“, едно трасверсално мнозинство, което също показва, че при гласуването на междинни текстове евродепутатите оставят настрана всички принципни въпроси. Няма да има последствия, тъй като това предложение, за да стане изпълнително, изисква единодушието на всичките 27 държави по време на ратификацията, а някои държави вече изразиха възражението си. Но със сигурност е знак, който не бива да се подценява.
Става въпрос за решение, което предизвика недоумение в Европа. Френските епископи вече бяха казали всичко, което имаха да кажат, когато президентът Еманюел Макрон решително прокара плана да направи, по думите му, „правото на аборт необратимо“. Епископите от Комисията на епископските конференции на Европейския съюз вече си казаха думата в изявление преди гласуването, а след това не пропуснаха да изразят тъгата си от гласуването в Европейския парламент. Не закъсня и твърдата позиция от страна на Папската академия за живота, представлявана от нейния президент, архиепископ Винченцо Паля. И дори полският епископат, начело във Варшава за постигане на пълна забрана на абортите, не пропусна да изрази недоумението си с нота от неговото председателство.
На първо място, трябва да разберем от какво се състои резолюцията. Както споменахме, не е обвързваща. Това е един вид мнение, начин за оказване на натиск и показване, че дадена тема се счита за важна и приоритетна от евродепутатите.
Текстът, одобрен в Брюксел, се оплаква от „регресията на правата на жените“, опитите да се „ограничат или премахнат съществуващите пречки пред сексуалното и репродуктивно здраве и права и равенството между половете на световно ниво, включително в страните-членки на ЕС“.
Евродепутатите призовават за изменение на член 3 от Европейската харта за правата на човека, който изрично да се говори за „автономия при вземане на решения по отношение на собственото тяло“ и „свободен, информиран, пълен и всеобщ достъп до сексуално и репродуктивно здраве и съответните здравни услуги “ и поради тази причина държавите-членки се приканват „напълно да декриминализират аборта“.
Но има и още: точно както в члена на френската конституция предполагаемата свобода на аборт отрича свободата на съвестта, депутатите също сочат с пръст възражението по съвест и наистина искат да направят задължителни „методи и процедури за аборт“ в учебната програма на лекари и студенти по медицина”.
След това има политически факт, загрижеността относно „значителното увеличение на финансирането за групи против пола и против избора по света, включително в ЕС“, и искането повече да не се финансират тези групи.
За архиепископ Паля изборът на Европейския парламент е „напълно идеологически“ и не разглежда „правата на нероденото дете“, което е „много сериозно както от културна, така и от социална гледна точка“ и доказва, че вървим назад, а не напред по въпроса за зачитането на правата.
Става въпрос според монсеньор Паля „за силно индивидуалистичен манталитет, който не взема предвид реалността на живота. Нека не забравяме, че когато една жена е бременна има две реалности. В този смисъл пълното защитаване на правата на личността в ущърб на задълженията към другите ни води до тъжно отклонение, че всеки може да бъде сам себе си съдник. И това може да бъде индивид, група, нация. И в този смисъл има едно опиянение от индивидуализма. Повтарям, това включва и пълна близост с бремените жени. Има нужда от ефективно правосъдие, което помага на жените да защитят своето достойнство, правото си на работа, правото си да изразяват себе си напълно като всеки човек“.
Президентът на Папската академия за живота се спира и на последния документ на Ведомството за доктрината на вярата Dignitas Infinita, който подчертава, че безкрайното достойнство принадлежи на всички, без изключение. „Ето защо – казва той - Църквата трябва да защитава живота: ние сме против смъртното наказание, срещу войната, срещу абортите, срещу несправедливостта, срещу липсата на права на работа, липсата на защита на живота дори за тези, които работят в ужасни условия. Това е, което абсолютно трябва да насърчаваме: всестранната защита на живота, започвайки от този на най-слабите“.
Архиепископ Тадеуш Войда, председател на Полската епископска конференция, също направи много силно изявление, като припомни както учението на Църквата, така и декларацията Dignitas Infinita, и подчерта неприемливата практика на абортите.
Председателят на полските епископи отбелязва, че „полската конституция гарантира на всеки човек правната защита на живота (член 38), а също така защитава майчинството, родителството и семейството (член 18). Това е основно право, което никой не трябва да нарушава“.
„Неродените деца – казва архиепископ Войда – са най-беззащитните и невинните от всички хора. Абортът също представлява заплаха за жените и техните семейства, както и за обществото като цяло. Той представлява сериозна заплаха за здравето на жените, причинявайки на майките големи и трайни страдания във физическо, психическо и духовно отношение“.
Архиепископ Войда подчертава значението на подкрепата на жените, които се намират в трудни ситуации, и призовава „всички хора с добра воля да се грижат за живота на неродените деца и техните майки и да се противопоставят на културата на изключване, която лишава най-беззащитните и слаби хора от тяхното основно право: правото на живот“.
svt/ acistampa
