Духовен понеделник. Молитвата: хвани ме за ръка, ще те последвам

Едно от ключовите чувства за щастлив живот е увереността. Разбира се, това означава, че разочарованието е постоянно зад ъгъла, приемайки образа на тези, които изневеряват на нашите очаквания. Но също така се случва да се доверим на правилните хора, които ни обграждат с искрена обич. И тогава съществуването ни има предимство, защото знаем, че във времена на нужда ще има приятел, готов да ни изслуша и да ни хване за ръка, за да можем да излезем от мрака и да намерим пътя към дома. Правилото естествено важи и за духовния живот и се върти около доверието в Бог. Тази молитва на Ети Хилезум (1913-1943), младата холандска писателка от еврейски произход, убита от нацистка омраза в лагера на смъртта Аушвиц, ни предлага драматично и в същото време много нежно доказателство. Страниците от нейния дневник са сред най-високите свидетелства, дошли до нас от ужаса на Холокоста.

"Боже мой, хвани ме за ръка, ще те последвам, няма да се съпротивлявам много. Няма да избягам от нещата, които ще ме сполетят в този живот, ще се опитам да приема всичко и то по най-добрия начин, но давай ми от време на време кратък момент на спокойствие. Вече няма да мисля, в моята наивност, че такъв момент трябва да продължи вечно, ще мога да приема и безпокойството и борбата. Харесвам топлината и сигурността, но няма да се бунтувам, ако трябва да съм на студено, стига да ме държиш за ръка. Тогава ще отида навсякъде и ще се опитам да не се страхувам. И където и да попадна, ще се опитам да излъчвам малко от тази любов, от онази истинска любов към хората, която нося в себе си“.