Коментар на Евангелието за 16 юни 2024 г. от отец Йоан Хаджиев

Синаповото зърно, е най-малко от всички семена земни; а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове” (Мк 4, 26-34)

Скъпи братя и сестри,

Днес Исус ни разказва две притчи за Божието царство. Идването Mу всеки би си представил като триумф, с мощ и сила. Но не е така според Божията логика. Христос е сеячът, който сее семената на Царството. Привидно не е станало нищо съществено. Така е било и с мисията на Исус - смятана е за пълен провал. Но Бог се е грижил за семената и от тях израстват растения. Тук не се подчертава обилността на растежа, а по-скоро сигурността, че Божието царство ще се развие и това не зависи от човешките усилия.

Във втората притча Исус ни разказва за синаповите семена, които са най-малките семена, познати тогава на евреите. Но посети в подходяща почва се превръщат в огромни дървета. Тук Исус подчертава, че Бог си служи със средства, на пръв поглед неподходящи, за да извърши Своя план. Божието царство също е в началото невидимо и малко, докато не се развие в цялата си мощ.  

Бог иска и ние да станем синапови зърна, малки и незначителни. Не че не сме такива, но гордостта често заслепява истината за нас. Верният ученик е зрънце, което се оставя да бъде засадено от Бог, за да може да донесе обилен плод. Божията мъдрост наистина е удивителна за нас, но точно когато признаем нашата нищета пред Бога, ставаме велики, понеже сме вдигнати нависоко, в Неговите ръце. Амин.