Архиепископът на Измир посвети Турция на Пресвето сърце Исусо

Светла Чалъкова – Ватикана

„Пресветото Сърце на Исус е източникът на живот и единство за Църквата. Посвещавайки себе си на Пресветото Сърце на Исус, ние искаме да отидем „в сърцето“, тоест в центъра на нашата вяра“: така Мартин Кметец, архиепископ на Измир и председател на Турската епископска конференция, представя значението за Църквата в Турция на литургията на 7 юни, когато в катедралата на Измир епископи, свещеници, монаси и вярващи произнесоха тържествения акт на посвещаването на цялата Църква в страната на Пресветото Сърце Исусово.

Изборът бе направен по повод специалната „Година на Евхаристията“, която местната католическа общност живее в подготовка за Юбилея и по пътя към 53-ия Международен евхаристиен конгрес. „Докато се подготвяхме за това тържество, ние научихме за документа на папа Франциск за Пресветото сърце, който ни изпълни радост, защото се почувствахме в пълна хармония с папата“, казва монсеньро Кметец пред „L'Osservatore Romano“. Литургията, в препълнена с вярващи катедрала, беше предстоятелствана от архиепископ Марек Солчински, апостолически нунций в Турция, като представител на папа Франциск. „Това беше силна литургия с участието на много вярващи, въпреки че беше работен ден в Турция. След литургията и евхаристийното обожание, целият Божи народ прочете молитвата за поосвещение с вяра, жест, който през последните дни беше извършен и от вярващите в други епархии“, казва Кметец.

Целта е „да се преоткрие и поднови посвещаването, извършено в деня на кръщението, да се отречем от съблазните на злото, за да живеем в свободата на Божиите чеда, да поставим целия си живот в ръцете на Христос, дори пред насилието“, обяснява архиепископът на Измир, който в проповедта, която самият той изнесе, отбеляза: „Ние се доверяваме на слабото сърце на Христос, който избра страданието на живота, който не скри сълзите, любовта, болката. Човешкото и божествено Сърце Христово е усещало и винаги ще чувства всяка болка, всяко страдание, всяка човешка бедност. Поради тази причина ние му се поверяваме, свободно и изцяло“, в акт, който беше дълбоко синодален и израз на пълно общение на католиците в Турция с универсалната Църква.