ЦЪРКВА

Духовен понеделник. „Не получих нищо от това, което поисках, но Ти благодаря“

В началото на всяка седмица през този летен период отделяме малко пространство, посветено на личен размисъл. Днес ви предлагаме историята на един голям волейболист, останал парализиран след падане, който в болка намира начин да се доближи до Бог.

Светла Чалъкова - Ватикана

Болестта, страданието, болката никога не са подарък. Всъщност те повдигат най-човешкия въпрос: защо? Защо едно дете страда от тежка болест, защо се случи на мен, защо не оздравявам? Вярващият обаче се опитва да не се примирява с отчаянието. Той знае, че и най-дълбокия мрак винаги носи в себе си блясък светлина. Става въпрос да се доверим на Господ и да изпросим необходимата мъдрост, за да разберем как дори най-абсурдната болест може да се превърне в инструмент за човешки и духовен растеж, до точката на разбиране какво наистина има значение в живота, отвъд властта и богатството. Затрогващо в този смисъл е свидетелството на Кърк Килгор (1947-2002), голям американски волейболист, който остава парализиран в разгара на кариерата си след падане по време на тренировка. Неговата молитва обяснява по-добре от хиляди ерудирани размишления какво означава да превърнеш страданието във възхвала на Бог и себедаряване на другите.

„Помолих Бог да бъда силен

за да изпълня грандиозни проекти:

Той ме направи слаб, за да се опазя в смирението.

Помолих Бог да ми даде здраве

за да постигна велики подвизи:

Той ми даде болка, за да я разбера по-добре.

Помолих Го за богатството, за да притежавам всичко:

направи ме беден, за да не бъда егоист.

Попитах го за власт, защото хората се нуждаят от мен:

Той ми дари унижение, защо имах нужда от тях.

Помолих Бог за всичко, за да се наслаждавам на живота:

той ми остави живота, за да мога да оценя всичко.