Духовен понеделник. Нужна е смелост, за да кажеш: „Вината е моя“

Светла Чалъкова - Ватикана

Нека си признаем: много пъти една връзка е приключвала, едно приятелство се е проваляло по наша вина. Ние сме отговорните за това недоразумение, което заплаши да постави в криза една връзка, на която също държим толкова много. Разбира се, не е лесно да го признаем, много по-лесно е да намерим хиляди оправдания за поведението си и да хвърлим кръста върху другите. Но ако искаме да загладим нещата, ако наистина искаме да си върнем обичта на тези, които са се дистанцирали, трябва ясно да го кажем: направих грешка, вината е само моя. Важи в човешките взаимоотношения, но и в духовния живот. С едно предимство: Господ със сигурност е благоразположен, Той не иска нищо повече от това да ни прости и да ни върне при себе си. За това свидетелства Пиер Лионет, френски йезуит, ръкоположен за свещеник през 1937 г., който е трябвало да живее с болестта дълго време и починал на 23 януари 1949 г. „Ето ме с моето малодушие“ е пасаж от неговата трогателна молитва.

„Избягах от здравеопазването,

страхувах се,

Отлагах, колебаех се,

продължих с дребни изчисления,

точно когато се налагаше

пълно разположение.

Исусе, Господи,

ето ме с моята страхливост

и моите глупави желания.

Дай ми Твоето благоволение

и Твоята помощ:

наистина имам нужда

от твоята безкрайна доброта.

Забрави лошия приятел,

който бях.

Бих искал да започна с Теб

ново приятелство,

младо и пламенно приятелство,

приятелство, в което всичко

е наистина общо,

приятелство на живот и смърт.

Дай ми ново сърце,

вярно и смирено сърце

като това на Мария,

ентусиазирано и гордо

като това на Павел“.