Християнският юбилей

Както вече споменахме в предишните предавания, терминът „юбилей“ произлиза от латинското Jubilaeum, което на свой ред припомня три други еврейски термина: Йобел, което е овнешкият рог, Йобил, което означава отзоваване и Йовал, което означава опрощаване на дълга. Древни корени, следователно, които датират от Стария завет и историята на еврейския народ. В книгата Левит 25, 8-54 четем как еврейският народ е насърчен от Бог издигне звукът  на Йобел на всеки четиридесет и девет години, за да призове всички към опрощаване на греховете и премахване на дълговете, бедността, страданието, тъй като петдесетата година е свята и специална: това е юбилей.

Дори днес евреите все още свирят т.нар. шофар, направен от овнешки рог, на някои празненства.

В католическата традиция юбилеят е голямо религиозно събитие. Това е годината на опрощението на греховете и наказанието за греховете, това е годината на помирението между враждуващите, на обръщането и тайнственото покаяние и, следователно, на солидарността, надеждата, справедливостта, посвещението в служба на Бога в радост и мир с братята. Юбилейната година е преди всичко годината на Христос, носител на живот и благодат за човечеството.

Християнският юбилей започва през Средновековието и е конкретизиране на многобройните молби на хиляди вярващи, които през предходните години се стичат в Рим като поклонници, за да посетят гробовете на Петър и Павел.

Събитие, което предшества и предсказва юбилея, е така наречената „Индулгенция на всеки сто години“. Няма документи от 12-ти или 13-ти век в това отношение, но източници от 24 декември 1299 г. съобщават, че огромни тълпи от поклонници, знаейки за легендарната „Пълна индулгенция“, която е можело да бъде получена на Нова година от новия век, т.е. , в прехода от единия век към другия, прииждат в Рим до древната базилика Свети Петър, за да получат пълно опрощение на всички грехове. Но нито папата от онова време Бонифаций VIII, нито духовниците са знаели нещо за този обичай, но мемоарите на кардинал Якопо Каетани дели Стефанески в документа Decent sive Jubileo anno liber говорят за 107-годишен старец, който, разпитан от Бонифаций твърди, че 100 години по-рано, на 1 януари 1200 г., едва на 7-годишна възраст, заедно с баща си отива пред Инокентий III, за да получи „ Индулгенция на всеки сто години“. Въпреки че свидетелството за тази стогодишнина съществува, ние нямаме източници, съвременни на Инокентий или по-стари, които да свидетелстват за този обичай, за който Инокентий е единственият споменат папа, нито за други подобни индулгенции.

Трябва също така да се помни, че една по-стара юбилейна година е Якововата света година, установена от папа Каликст II и празнувана от 1126 г. в чест на апостол Свети Яков, почитан в Сантяго де Компостела, една от основните дестинации за поклонение в християнския свят. Почти век по-късно, през 1216 г., папа Хонорий III, по молба на Свети Франциск, установява Прошката на Асизи, постановявайки, че всеки, който посети Порциункола от обяд на 1 август до полунощ на 2 август, ще получи пълна индулгенция.

Друго събитие, което наистина предшества, по някакъв начин Юбилея, но не е известно дали е вдъхновено на свой ред от легендата индулгенцията на всеки сто години, е Целестинското опрощение, учредено от папа Целестин V: на 29 септември 1294 г. с Була за прошкато, той установява, че посещавайки църквата Дева Мария Богородица на Колемаджио, в град Акуила, между 28 и 29 август, се дава пълна индулгенция на всички онези, които са се изповядали и са се покаяли. Общото между Целестинската прошка и юбилея е индлугеницията, след завършване на поклонничеството.

Няколко години по-късно наследникът на Целестин, папа Бонифаций VIII, установява първия юбилей с булата Antiquorum habet trust relatio, издадена на 22 февруари 1300 г. (която година по онова време все още се брои като 1299 г. и около месец от Нова година според ab incarnatione, което се падна на 25 март), черпейки вдъхновение от древна еврейска традиция, от която няма следа в християнската, освен в легендата за индулгенцията на всеки Сто години. В булата на Бонифаций VIII  се посочва, че всеки, който посети гроба на Свети Петър, ще получи прошка за всички извършени грехове. Установено е също, че това събитие ще се повтаря на всеки сто години. Във фреска на Джото в базиликата „Сан Джовани ин Латерано“ Бонифаций VIII е изобразен да чете булата или официално писмо, с което се обявява Юбилея. Мнозина тръгнват като поклонници към Рим: свидетелства се, че са пристигнали около два милиона поклонници, включително поетът Данте Алигиери, който го споменава няколко пъти в произведението си Божествена комедия, и художникът Джото.

Данте съобщава в Божествената комедия, че напливът от поклонници към Рим е бил такъв, че е станало необходимо да се регулира посоката на движение на пешеходците на моста пред замъка Сант Анджело:

Тъй в Рим на моста, който Тибър мий,

кога поклонници са се тълпили

за юбилея — ред да се добий,

посоки две различни са следили:

към старий замък и към храма свят

от край един едни са се стремили,

а други от друг край се връщали назад

(Ад XVIII, 28-33)

По-късно периодът между един юбилей и друг бил съкратен. Вторият всъщност е обявен през 1350 г., благодарение на молбата на група от осемнадесет млади благородници, водени от Кола ди Риенцо, които молят папата да свика нов юбилей. Молбата, подкрепена и от поета Франческо Петрарка („Затова дайте това, което Рим, плачещ и на колене, ви моли“) е приета от папа Климент VI. Говори се, че поетът претърпял необичаен инцидент по време на пътуването си до Рим: бил ритнат от коня си близо до град Витербо и това го принудило да остане в леглото петнадесет дни. Неговото свидетелство като поклонник е разказано в неговите писма.

Папа Урбан VI намалява още този интервал до 33 години от папа Урбан VI, период, разбиран като продължителността на земния живот на Исус, и допълнително намален до 25 от папа Павел II през 1470 г. Някои папи също са обявили извънредни свещени години извън този краен срок.

Папа Бенедикт XVI например провъзгласи Годината на свети Павел, специална юбилейна година от 28 юни 2008 г. до 29 юни 2009 г., посветена на апостол Павел от Тарс, по случай две хиляди години от рождението на светеца (което според историците е между 7-ми и 10-та н.е.).

На 13 март 2015 г. папа Франциск провъзгласи извънреден юбилей на милосърдието, по повод 50 години след края на Втория ватикански събор, който започна на 8 декември 2015 г. и завърши на 20 ноември 2016 г. Папа Франциск също така провъзгласи извънредния юбилей на Лорето от 8 декември 2019 г. до 10 декември 2021 г. по случай стогодишнината от провъзгласяването на Дева Мария от Лорето, покровителка на авиаторите.[8]

Последният редовен Юбилей бе през 2000 г.

В християнската история има и три пропуснати Юбилея: този през 1800 г., който не е обявен от Пий VI, тъй като е бил затворник във Франция и е починал в изгнание там през 1799 г., докато Пий VII е избран през 1800 г; Юбилеят през 1850, който също не е бил обявен, защото Пий IX e върнат след изгнанието в Рим на 12 април 1850; и накрая този през 1875, който е бил обявен, но не е честван.

До този момент за чествани 25 Юбилея.

Три са съществените елементи на Юбилея: поклонението и посещението на важните римски базилики (Св. Петър, Св. Павел извън стените, Сан Джовани ин Латерано и Санта Мария Маджоре), покаяние и молба за индулгенция (от латински indulgere, което означава премахване) за себе си или за починал човек.

Юбилейната година започва на 25 декември предходната година с отварянето на Светата врата (отзидана с помощта на позлатен бронзов чук) и завършва на 6 януари, година по-късно, деня на Богоявление, със затварянето и зазидването на Светата врата. Символично вратата е Исус, който представлява пътя, истината, живота за християните към спасението.

Големият Юбилей от 2000 г. придоби особено значение, защото отбеляза две хиляди години от рождението на Христос (независимо от точността на хронологичното изчисление). Не само това, но това е първата Света година между края на едно хилядолетие и края на друго. Юбилеят на 2000 г. пожела да бъде една голяма молитва на възхвала и благодарност за дара на Въплъщението на Божия Син и Изкуплението, донесено от Него.

Юбилеят обикновено се нарича също „Света година“ не само защото започва, разгръща се и завършва с тържествени свещени ритуали, но и защото има за цел да насърчава светостта на живота. Всъщност той е създаден, за да консолидира вярата, да насърчи делата на солидарност и братско общение в Църквата и в обществото и да припомни и насърчи вярващите към по-искрено и съгласувано изповядване на вярата в Христос, единствения Спасител.