Католическите епархии в България
София
Седмицата, ще завърши с празника на Дева Мария на Ангелите. Преди една година се сложи началото на честване на празника в Католическата от източен обред. В католическата църква „Св. Франциск от Асизи”, се намират мощите на светеца, внесени тогава в Божия храм.
По традиция, в Католическата енория „Св. Йосиф” в София, на вечерната света литургия, на 2-ри август, петък, се дава индулгенция. Дара на индулгенцията може да получи всеки, който е пристъпил към Тайнството Изповед, участвал е в Божията служба, приемайки Светото причастие и се е помолил за намеренията на Светия Отец папа Франциск. Тази благодат е изпросена от св. Франциск от Асизи от тогавашния папа Хонорий ІІІ. Историята започва с едно явление на Исус Христос, по време на молитва на светеца в параклиса Порциункула (малко парче земя), през 1216 г. Исус поискал от св. Франциск да отиде при папата и да измоли тази нечувана, до тогава, привилегия - хората да получават същите индулгенции и благословии, които биха получили, ако могат да направят поклонение в Светите земи. За това тази получена привилегия се нарича „индулгенцията на Порциункула“, а празникът станал известен като „Perdono d ‘Assisi“, опрощението на Асизи.
Намираме се в навечерието на християнския празник Преображение Господне. Тържествена света литургия на 6 август, ще бъде отслужена във всички католически църкви в София. На този ден Исус се преобразява пред трима от своите ученици на Таворската планина, показвайки им блясъка на божествената Си слава.
По традиция, в първият четвъртък на месеца, 1 август, в Католическата енория „Св. Йосиф” в София, се молят за нови и свети звания към монашески и свещенически живот. В този ден има и възможност за обожаване на Светото причастие.
Дните 2 и 3 август са първи петък и първа събота на месеца. Тези дни са посветени на Пресвято сърце Исусово и Пресвято сърце Мариино. Клир и верни, почитащи тази набожност се събират в Католическата енория „Успение Богородично“, на специална молитва.
Гергана Дойчинова
Пловдив
Храмовият празник на малката и красива църква „Дева Мария на ангелите“ в гр. Пловдив ще бъде честван на 2 август. В историята на църквата се посочва, че строежът й е започнат през 1934 год. по проект и ръководство на пловдивския архитект Димитър Попов. През 1937 година храмът е завършен и осветен от епископ Винкенти Пеев.
По повод възпоменанието на Св. Йоаким и Ана, родители на Дева Мария, в енория „Св. Св. Петър и Павел“, кв. Миромир на гр. Хисаря, празничната света литургия от 18:00 ч., бе отслужена за всички възрастни. Най- възрастните и болните имаха възможност да получат Тайнството на болните- маслосвещенство, за да придобият здраве и сила от Бога и ако е Неговата воля, да продължат странстването си на земята в мир и покаяние. След светата литургия имаше момент на братско споделяне.
С дълбока скръб и християнска надежда, свещениците от Ордена на Францисканците Конвентуалци съобщиха за смъртта на 22 юли на своя скъп брат Атанази Мариан Сулик. Погребалната литургия с опелото се състоя в четвъртък, 25 юли, в 12:00 ч. в манастира "Св. Максимилиян Колбе" в гр. Раковски. Тя бе предстоятелствана от монсеньор Румен Станев, помощен епископ на Софийско – Пловдивската епархия. С него съслужи монсеьор Христо Пройков, свещеници Софийско – Пловдивския диоцез, Софийска епархия „Свети Йоан XXIII“, както и събратя от Ордена на Францисканците от Турция, сред които Генералният настоятел на отците Конвентуалци в Турция. Монсеньор Христо Пройков като председател на Епископската конференция на Католическата църква в България, поднаесе от името на епископите и цялото духовенство съболезнование по повод кончината на брат Атанази.
Брат Атанази Мариан Сулик, юбиляр в Ордена, почина на 86-годишна възраст, след като е живял 67 години в Ордена. Роден е на 2 март 1938 г. в Ясионовка, в община Даброва, като пето дете в земеделското семейство на Кажимиеж и Стефания Крахел. Той има двама братя и четири сестри.
През 1938 г. при кръщението си в енорийската църква в Даброва, получава името Мариан. На 8 юни 1949 г. в същата църква е миропомазан, като приема за свой покровител свети Станислав.
Брат Атанази започва образованието си в основното училище в Даброва през 1947 г. и завършва седем класа. Преди да се присъедини към Ордена, той помага на семейството си и със селскостопанска работа. По мнението на учителите и префекта, той е смятан за ревностен ученик, особено в часовете по религия, като дава пример за християнски живот в училище и у дома, на работа и в забавленията. По това време той е и образцов министрант.
През август 1955 г. той подава молба да стане религиозен брат в Непокаланув, за да може „искрено да посвети силите и живота си изключително в служба на Бога и Непорочната Майка“ и да бъде „полезен член на Църквата и Отечеството“. Както посочва в молбата си, още през 1952 г., докато отслужва литургия, в съзнанието му се заражда мисълта „да се посвети на Бога в бъдеще като свещеник на Христос“. След откровен разговор с префекта на училището обаче стига до заключението, че няма да може да осъществи тези намерения поради затрудненията си в обучението. Същият свещеник обаче му предложил възможността да служи като религиозен брат, което той приел с нескрита радост.
На празника на свети Франциск, 4 октомври 1955 г., на 17-годишна възраст, той почуква на портите на манастира „Непокаланув“ и започва формацията си, а от 30 май 1956 г., след като облича расото и получава монашеското име Атанази, е приет в новициата.
На 2 февруари 1958 г. в Непокаланув той полага първите си обети, а на 2 февруари 1962 г., също в Непокаланув, полага вечните си обети.
През годините на формацията си, по мнението на неговите възпитатели и събратя, той е смятан за много скромен и същевременно много весел брат, харесван от всички заради своята учтивост, трудолюбие и благочестие. Самият той в първите си молби за монашески обети изразява желанието си да стане добър религиозен служител и полезен инструмент в ръцете на Непорочната, за да може накрая да посвети силите си на делото за разпространяване на предаността към Непорочната според духа на свети Максимилиан М. Колбе, допринасяйки за спасението на душите.
В Непокаланув той първо се обучава за готвач, а след това няколко години работи в дърводелската работилница (изработвайки, наред с други неща, пейки за презвитериума), а също и в лазарета. През 1968 г. се заема да продължи обучението си задочно във Варшавската гимназия, която завършва през 1972 г.
Още през януари 1971 г. изразява готовността си да отиде на мисия в писмо до провинциала. Провинцията приема това желание и през август 1972 г. изпраща брат Атанази на работа първо в Рим, а след това в Санта Севера, в издателството „Рицар на Непорочната за Полония“, Работи в издателството като стенограф, машинописец и шофьор.
В средата на октомври 1977 г. брат Атанази разкрива пред своите настоятели желанието си да замине за Бразилия, за да работи като мисионер, но поради много задължения, провинциалът го насърчава да остане в издателството в Санта Севера. През май 1979 г. той подновява молбата си да работи в Бразилия, която този път е удовлетворена от провинциала. В началото на 1980 г. обаче, въпреки започналата подготовка, тогавашният провинциален министър изразява желанието на много от братята в Непокаланов брат Атанази да се върне на работа в манастира там, на което заинтересованата страна смирено се съгласява. Завръщането му в Полша е насрочено за 20 февруари 1980 г. По-малко от шест месеца по-късно бр. Атанази отправя нова молба да му бъде разрешено да предложи постоянната си помощ на братята в Бразилия, на която провинциалът отново дава разрешение, като определя мястото: „Jardim da Imaculada“ - бразилският Непокаланув.
След осем години генералният министър иска братя от нашата провинция да работят в Истанбул в Турция и в Ндола в Замбия. Брат Атанази се включва в този проект на Генералния настоятел. В неделя, 28 август 1988 г., той каца на летището в Истанбул и на 1 септември 1988 г. официално започна службата си в манастира „Свети Антоний от Падуа“. По време на службата си в Генералната делегация за Близкия изток, на брат Атанази е поверена, наред с други неща, работата на малка печатница и грижата за периодично списание за укрепване на общението между братята. В допълнение към обичайната си служба в църквата, той се занимава с икономиката и администрацията на манастира. В продължение на много години той служи и на бедните и нуждаещите се. Братята попечители изтъкват смирената му преданост и готовността му да се премести от Истанбул в Искендерум, от Искендерум в Буюкдере. Брат Атанази си спомня години по-късно, че „той е бил във всички къщи и че всеки камък от тези манастири му е бил скъп“. Неговите „уравновесен характер и мъдрост, способността му да изслушва и разбира“ също са оценени - през 2000 г. Орденът (със специалното разрешение на Конгрегацията за посветен живот) му поверява длъжността на настоятел на манастира „Свети Антоний“ в Истанбул, а в края на 2002 г. е назначен за генерален делегат на Генералната делегация за Близкия изток.
През март 2018 г. в Истанбул брат Атанази отпразнува троен юбилей: 80 години живот, 60 години религиозна професия и 30 години присъствие в Турция. Малко след това той моли за една година за размисъл и подобряване на здравето, която иска да изживее в Полша. Накрая, след 47 години извън провинцията на Непорочната Божия майка - с която е бил „винаги единен по дух и сърце“ - той иска да бъде приет отново в полската юрисдикция. Послушанието от 2019 г. този път го насочва към Плевен в България, а след три години - към новосъздадения филиал в София. От друга страна, от 2023 г. служи в манастира в Раковски и където на 22 юли 2024 г. завършва жизнения си път.
В запазената му кореспонденция с провинциалите правят впечатление искреността, откритостта и несравнимата достъпност на брат Атанази, както и уважението му към усилията на другите братя, загрижеността му за съдбата на Ордена и неговата мисия и радостта му от живота. Самите братя подчертават неговата откритост, жизнерадостност, любов към религиозния живот и дух на благочестие.
Едно от желанията му е да бъде погребан в гробището в Непокаланув, мястото, откъдето започва всичко.
Жана Стоева
Никополска епархия
На 27 юли, в с. Малчика бе честван храмовия празник на енорийската църква „Св. Анна“. Същия ден, беше организирана епархийна среща на доброволците от Русенската католическа организация „Каритас“. Срещата започна с поздрав от домакина отец Ремо Гамбакорта и обща молитва. Изпълнителният директор на РКО „Каритас“ г-н Стефан Марков говори пред участниците на тема: Развитие на енорийските организации – предизвикателства и възможности. Да споделят опит, в обсъждането се включиха доброволци и служители от „Каритас – Русе“, „Каритас – Белене“, „Каритас – Свищов“ и „Каритас – Малчика“.
Тържествената литургия за празника на Св. Анна в 19 ч. беше предстоятелствана от Почетният епископ на Софийска епархия „Св. Йоан XXIII“ монс. Христо Пройков. С него съслужиха: Епископът на Никополския диоцез монс. Страхил Каваленов, енорийският свещеник на Малчика отец Ремо Гамбакорта, отец Салваторе Фрашина, отец Винченцо Ди Клерико, отец Ириней Микос и отец Максимилиан Кониечни от София. Проповед за Св. Йоаким и Св. Анна поднесе Епископ Христо Пройков. В края на службата, двамата Епископи дадоха на верните тържествен благослов, а монс. Страхил Каваленов поднесе кратко поздравително слово към вярващите.
На празника присъства православният свещеник отец Георги, енорийски свещеник в гр. Левски и с. Малчика. След службата той поздрави всички за празника на Св. Анна и подари на енорията красива икона на Св. Николай Чудотворец.
Театралната програма, след службата, направи празника още по-интересен и запомнящ се. В нея взеха участие деца и младежи от енория „Непорочно Зачатие на Блажена Дева Мария“ с. Ореш, заедно с енорийския свещеник отец Салваторе и деца от Народно Читалище „Пробуда - 1928“ в с. Малчика с ръководител Валя Йорданова.
Специална програма съпровождаше честването на празника на Св. Анна в енорията. От 15 до 27 юли, в Малчика бяха отслужвани литургии по райони на селото. Енорийският свещеник отец Ремо Гамбакорта служи Св. Броеница и меса по квартали със статуята на Св. Анна. В неделя, 21 юли, в енорията бе отбелязан Деня на болните с даване на Тайнството Маслоосвещение. От 24 до 26 юли, в енорията бе отслужена Молитвена тридница за Св. Анна. От 17 до 27 юли в Малчика се проведе мисия на Милосърдните сестри на Майка Тереза от Калкута. Те посетиха и енорията в град Левски, посветена на „Св. Йоан XXIII“. Сестрите обикаляха католическите семейства за разговор и молитва.
В енория „Непорочно Зачатие на Блажена Дева Мария“ в с. Ореш завършиха дните на детското лято. Отец Салваторе Фрашина и катехистите всеки ден организираха в енорията молитва, беседи, занимания по готварство, спортни и забавни игри, много развлечения. В енорията в Ореш предстои дългоочакваното традиционно Лято Грест. То ще се проведе от 29 юли до 4 август. Темата на лято Грест е: Молитвата (каквато е темата на пасторалната година в Никополския диоцез). Енорийският свещеник отец Салваторе и катехистите са включили в програмата много нови песни, танци и игри. В ежедневните беседи с децата и младежите ще присъстват темите за: любовта, мира, приятелството, уважението, радостта и свободата.
Росица Златева