Коментар на Евангелието за 21 юли 2024 г. от отец Йоан Хаджиев

„Исус видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир”.  (Мк 6, 30-34)

Скъпи братя и сестри,

Днес евангелското четиво ни среща с апостолите, които се връщат от своята мисия. Те разказват на своя Учител за всичко това, което са преживяли и направили. Те са изморени и гладни, понеже не са имали време да задоволят тези човешки нужди. Затова Исус се смилява над тях и ги кани да отидат с него на самотно място. Това е правил често и той самият, като се е отдавал на молитва.

Но хората са имали нужда да чуят Исус и да го видят. Затова тръгват пеша, за да го настигнат. Трудно може да се каже колко път са извървели, но най-вероятно пустинното място, което Исус е търсил, се намира в североизточната част на Галилейското езеро. От южната част до северната са около 30 км, което означава, че народът е вървял около 5-6 часа. Правят тази жертва, понеже и те като апостолите имали нужда от нещо, което им е липсвало.

Когато Исус вижда неочакваното присъствие на народа не ги гони. Привидно това е в противовес на намерението на Господ да даде възможност на апостолите да си починат и да се нахранят. В действителност на хората и на апостолите са липсвали едни и същи неща. Днешното евангелие ни учи, че истинската почивка и мир идват от Господ; храната, от която имаме нужда, за да живеем вечно е Св. Евхаристия. И наистина са щастливи тези, които са го разбрали и са го осъществили в живота си. Амин.