Коментар на Евангелието за 25 август 2024 г. от отец Йоан Хаджиев

„Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот”.  (Йн 6, 60-69)

Скъпи братя и сестри,

Не е лесно да се вярва в нашия свят днес. Истината, която ни е разкрита от Бог в Исус Христос, често изглежда на хората на нашето време като „несъстоятелна беседа“, на която трудно някой може да вярва. Такъв е случаят например с учението за реалното присъствие на Исус в Св. Евхаристия. Изглежда, че това е предизвикателство към здравия разум и към науката. Точно както е казал св. Тома: „Ако не видя... и не сложа ръката си, няма да повярвам“. Исус ни напомня, че тялото, за което говори, е неговото възкръснало тяло, което се възнесе на небето, освободено във възкресението от ограниченията на пространството и времето, изпълнено и преобразено от Светия Дух. Това тяло е не по-малко реално от тялото му от плът и кръв, всъщност е по-реално.

В Исус Христос и чрез Исус Христос да вярваш означава да виждаш и да докосваш: начин да виждаш по-дълбоко, по-вярно и по-сигурно от това на очите; начин за по-дълбоко докосване и начин за хващане с по-здрав захват, отколкото можеш с ръцете си. Да вярваш означава да виждаш реалността отвъд видимото; означава да се докоснеш до вечната истина. В тази вяра и благодарение на нея можем да кажем заедно с Петър; „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот”.

С днешното евангелие продължаваме нашия цикъл размисли за евхаристията. Както видяхме през предходните недели, Исус разкри на народа тайната на евхаристията, която дава вечен живот. Тя никога не може да бъде разбрана напълно, затова винаги ще остане за нас една мистерия. Но някои от Христовите ученици се съблазняват от учението на Исус, понеже не са в състояние да го разберат. „Тежки са тия думи! Кой може да ги слуша?”.

Думите на Исус е трудноразбираеми. Учението за евхаристията в известен степен превишава човешкото мислене и логика. Бог винаги си остава една енигма, а човекът винаги си остава човек. Това го потвърждава и Исус, който казва: „Плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот”. Ако човек иска да разбере всичко, може лесно да се отчае, понеже само Бог може да разбере всичко. Точно това е последица, но и причина за първородния грях - искаме да знаем всичко.

След като Исус завършва своята евхаристична проповед, мнозина или по-голямата част от учениците му го напускат. Но остават верни апостолите, които са му били най-приближени. Петър в името на всички дава свидетелство, че Исус е наистина Месията, изпратен от Бог. Христос пита и нас днес, във времето, когато вярата не е много популярна и често заради това, че си християнин, заплащаш с живота си: „Да не искате и вие да си отидете?”. Нека този въпрос ни накара да се замислим за смисъла да сме част от Църквата, която е мистичното тяло на Спасителя. Амин.