Българското Възраждане започна от Чипровци. 400 години първо светско училище в България
В 16 ч. на историческия хълм в Чипровци, в руините на Католическата катедрала „Санкта Мария“, беше отслужена тържествена литургия за тримата католически архиереи. Службата беше предстоятелствана от Никополския Епископ монс. Страхил Каваленов, с когото съслужиха: капеланът на католическия параклис - костница в Чипровци отец Койчо Димов, отец Войчех Хмиелевски от енория „Христос Спасител“ гр. Видин, отец Иван Топалски от енория Калояново и отец Матей Калапиш от румънски Банат. Проповед за историческото значение на делото и приноса на Архиепископ Петър Богдан Бакшев, Архиепископ Петър Парчевич и Епископ Филип Станиславов за разцвета на католическата общност и просвета в средновековна България, поднесе Епископ Каваленов.
След литургията, се проведе Кръгла маса с участие на историци, езиковеди, общественици, културни дейци, духовни лица и католици от Винга и Стар Бешенов и от Никополски и Софийско-Пловдивски диоцези. Темата на научният форум беше: „Мястото и ролята на чипровските католици от XVII век в историята на България“. В кръглата маса взеха участие известни имена като: проф. Лилия Илиева, проф. Светлозар Елдъров, проф. Галя Конах, Доротея Соколова и организатора д-р Анита Комитска, директор на Историческия музей в Чипровци. Събитието беше открито от Никополския Епископ монс. Страхил Каваленов и се проведе в Историческия музей в Чипровци. В своето изложение, Епископ Каваленов каза:
„Уважаеми участници в кръглата маса, посветена на 400 годишния юбилей на Чипровското училище, което от 1624 г. разпространява светлината на знанието сред католическата общност в тази част на страната ни и сред местните българи с католическо вероизповедание, за мен е изключителна чест да съм част от това събитие, от това честване, чиято цел е завръщането към корените, към историческия спомен за „златния“ за българите католици XVII век. Забележително е, че честваме тази годишнина тук, в Чипровци, откъдето през споменатото столетие започва с огромен ентусиазъм преоткриването на огромния духовен потенциал на нашия народ.
Разбира се, това преоткриване е резултат от продължителен процес на търсения, на полагане на усилия, на подготвителен труд. На първо място, този труд и последиците от него се дължи на делото на една плеяда от забележителни личности, народни будители и просветители, родени и формирани тук, в Чипровци, чиито имена, повод за гордост, никога няма да бъдат забравени. Не е случайно, напротив, напълно закономерно е, че тези имена са имена на католически духовници – епископи, пастири, духовни водачи на своето неголямо, но пробуждащо се стадо. И също така не е случайно, че делото на новобългарската просвета е свързано с влиянията, тенденциите, инициативите на Католическата Църква в онази епоха, които имат за цел да задоволят нуждите и духовните потребности на нейните български чеда – които са и основният двигател на всичко, случващо се в тази част от земята ни.“
След Епископ Каваленов, приветствие към участниците поднесе г-н Георги Наков, банатски българин и депутат в румънския парламент. Той представи част от делегацията, пристигнала с него от Винга и Стар Бешенов, Румъния: отец Матей Калапиш и г-н Франц Драгинов – почетен гражданин на Чипровци. Г-н Наков подари богослужебни книги на банатски говор на Епископ Страхил Каваленов, на отец Койчо Димов и на отец Иван Топалски. Връчи, също така, почетен плакет за заслуги на проф. Лилия Илиева.
Организаторът на кръглата маса д-р Анита Комитска даде думата на проф. Лилия Илиева, която говори за международното значение на просветното дело на чипровските католици и чипровското училище и за личността на Архиепископ Петър Парчевич. След професор Илиева думата бе дадена на проф. Галя Конах от Варшава, която работи в Полша в областта на езикознанието и литературознанието. Проф. Конах говори за значението на дипломатическото дело на Архиепископ Петър Парчевич, за неговите дипломатически мисии, служещи на българския национален интерес и станали урок по родолюбие за поколения българи.
Следващия лектор на кръглата маса бе изкуствоведът Доротея Соколова от Националната художествена галерия, която представи някои аспекти от текстовете на Петър Богдан Бакшев, тяхната висока художествената стойност, разкриваща богат изказ, с голяма описателна и историческа ценност.
Последният лектор бе проф. Светлозар Елдъров, историк от Института по балканистика в столицата. Неговото изложение се отнасяше за проучванията на проф. Любомир Милетич, относно градивната роля на католическите мисионери за разцвета на България, както и за дейците на католическото Възраждане от 17 век. Проф. Елдъров се спря на обществената и политическа дейност на проф. Милетич в македонското национално – освободително движение.
Накрая, д-р Анита Комитска обобщи всички изказвания, като отдели специално внимание и изтъкна приноса на българите от Винга, Румъния, в новата история на католиците и по-конкретно в Чипровци.
Всички участници в кръглата маса бяха единодушни, че град Чипровци е оставил името си в историята на България. В най-мрачните години на чуждо владичество градът е процъфтявал – развивали са се търговията, занаятчииството, но най-вече просветното дело. В Чипровци е открито първото светско училище в България през 1624 година. В Чипровци, в сърцата на чипровчанина Петър Богдан Бакшев и на Епископ Филип Станиславов, се ражда искрата за написването на първата българска история, 100 години преди Паисий и за създаването на първата книга на новобългарски език „Абагар“. Също от Чипровци започва първото антифеодално въстание което дава тласък на по-нататъшните борби за освобождението на България. От Чипровци започва Българското Възраждане. За нас, католиците, Чипровци е най-скъпоценната перла в короната на българската история!
Росица Златева
