Тленните останки на кардинал Агаджанян се завърнаха в Земята на кедрите
Страната на кедрите отдаде почит с дълбоко уважение и преданост към покойния кардинал, чието преместване бе изключителен и исторически момент не само за Църквата и арменската католическа общност, но и за цялата ливанска нация.
Събитието беше предшествано от прощална церемония в римската църква свети Никола да Толентино. След това от Фиумичино останките бяха транспортирани със самолет до международното летище „Рафик Харири“. Самолетът кацна в 15.35 ч. в Бейрут. На борда беше и католическият патриарх Рафаел Бедрос XXI Минасиан, придружен от делегация от членове на духовенството и миряни. Присъствието на патриарха на Киликия на арменците не представляваше само жест на почит към неговия предшественик, но и акт на благодарност към един Божий човек, който има основна роля в неговото свещеническо и духовно призвание. „Кардинал Агаджанян е жив символ на любовта и радостта от Евангелието“, каза Минасян, подчертавайки, че ценностите на единството и диалога винаги са били в центъра на неговото служение.
От летището процесия, ескортирана от армията, се насочи към Площада на мъчениците, в центъра на ливанската столица, където се състоя церемонията по посрещането в присъствието на важни политически и религиозни личности, включително министър-председателя Наджиб Микати и кардинал Бешара Бутрос Рай, патриарх на Антиохия на маронитите. Тези моменти подчертаха важността на междурелигиозния диалог в нацията, характеризираща се с осемнадесет религиозни вероизповедания, в земя, белязана от конфликти и страдания.
За да засили допълнително необходимостта от единство и диалог, патриарх Минасиан пожела тленните останки на Божия служител да бъдат пренесени на раменете на мъже, принадлежащи на дванадесет различни религиозни вероизповедания.
По време на церемонията патриархът произнесе слово, в което се спря на последните дни от живота на Агаджанян. Той сподели своя опит като млад семинарист, присъстващ в този период, разказвайки дълбокото желание, което е вдъхновявало кардинала в този труден момент: заявяваше, че е „жаден“ не за вода, а изгаряща жажда за автентична святост за душите и за цялата Божия църква.
Патриархът очерта образа на човек, който дори пред лицето на страданието и предстоящата смърт запазва висок дух. Словото подчерта как в тези моменти на изпитание Агаджанян намира утеха в надеждата за една обновена и свята Църква, способна да се изправи срещу предизвикателствата на своето време. Оттук и поканата да размишляваме върху това мощно послание: истинската жажда на човешкото сърце не е тази за материални блага или просто временно удовлетворение, а по-скоро пламенно желание за духовност, справедливост и дълбока връзка с божественото. Накрая патриархът завърши, като призова всеки член на общността да живее със същата страст и отдаденост, показани от Божия служител, да търси колективна святост и активно да допринася за обновяването на Църквата. Кардинал Рай сподели и лично преживяване от 1953 г., когато е бил семинарист и министрант в манастира на Христос Цар, основан от блажения Джакомо от Газир, монах капуцин по онова време, който е все още жив. По този повод сегашният патриарх на Антиохия на маронитите е имал първата си възможност да види Агаджанян и докато е прислужвал на литургията, е бил дълбоко впечатлен от присъствието му.
Кардинал Раи също подчерта трайното впечатление, което Агаджанян е породил у него, докато е работил в Радио Ватикана, в Арабската секция, като му е отделил особено внимание в сравнение с останалите отци на събора в контекста на Втория ватикански събор. Когато кардинал Рай е научил за за започването на епархийското разследване за беатификацията на покойния патриарх на Киликия на арменците католици, той е останал особено щастлив.
Накрая тленните останки на Божия слуга бяха пренесени в патриаршеската катедрала „Свети Илия и Григорий Просветител“ в Бейрут, която самият той е построил. Тук параклис, украсен с великолепна мозайка, бе специално изграден за преместването на тленните останки: произведение, което веднага привлича вниманието. Мозайката символизира един разнообразен народ, съставен от различни култури и религии, които напредват заедно след Агагиан, водещ своя народ към централната и величествена фигура на Христос.
Вдясно от мозайката стои изображението на Дева Мария, която гледа към Божия раб, заобиколена от ангели, които действат като рамка, даваща усещане за святост и защита.
Значението на произведението далеч надхвърля простото художествено представяне; тя въплъщава идеала за поклонническа и триумфална Църква, обединена във вярата, но отворена към множеството човешки преживявания. Кардинал Агаджанян в действително сияеше във всеки аспект от живота си, изразявайки се чрез думи и действия с голяма смелост. В продължение на двадесет и пет години той изпълнява пастирското служение в централата на Киликийската патриаршия, спечелвайки специално място в сърцата на ливанския народ. Неговото наследство от вяра и любов продължава да вдъхновява поколения, подновявайки ценностите на милосърдието и службата, които винаги са го ръководили. Той беше не само пастир за своя арменски народ и за една мъченическа нация, белязана от братоубийствени войни, но имаше и решаващи роли в рамките на Вселенската църква в разпространението на вярата. Това двойно призвание го превръща в духовна и социална отправна точка, винаги присъстваща навсякъде, където се проявяват етнически и конфесионални разделения.
В Библията Ливан винаги е представлявал символ на надежда и страдание, но също и на завръщане и изкупление. И вчера, както и днес, думите на кардинал Агаджанян все още отекват силно: „Вие сте църквата на надеждата: осветена и жива – казва той на братята по вяра, разпръснати в католическите мисии – не чрез силата на числеността, а чрез благоволението на милосърдието и радостта от свидетелството за Евангелието сред всички хора. Носете нашия почтителен поздрав и знаците на нашето любящо братство на всички некръстени братя, сред които живеете. Религиозните доктрини, вярвания, традиции и навици ни разделят, но една съществена ценност ни обединява: че всички сме, без изключение, Божии създания и сме свързани помежду си чрез най-близко братство. В голямото човешко семейство никой не е изолиран и изоставен сам на себе си“.
Думи, изпълнени с дълбока духовност, които надхвърлят религиозните и културни различия, в които се открояват два аспекта: ролята на Църквата като фар на надежда и призивът за единство между всички човешки същества. Агаджанян подчертава, че Църквата не се определя от броя на своите членове, а от жизнеността и силата на нейното послание за любов и милосърдие. Това споменаване на „Църквата на надеждата“ предполага, че дори в лицето на нарастващата секуларизация и съвременните предизвикателства, истинската същност на християнската общност се крие в нейната способност да пренася напред радостта и свидетелството на Евангелието, точно както първите християни . И във включването на „некръстените братя“, ни приканва да помислим за по-широко братство. Доктриналните и културни различия, въпреки че съществуват, не трябва да разделят, а трябва да открояват едно общо наследство. Този призив за единство и човешки взаимоотношения е особено уместен в свят, често разкъсван от конфликти и разделение. И именно отвъд различията ние разпознаваме неразривна връзка между всички човешки същества.
От Алесандра Ското
