Молитвена седмица за християнско единство: ден трети
Четиво от Светите Отци
От арменската традиция
Той пое всички човешки страдания, с изключение на греха. И така Той беше гладен, Този, Който нахрани всички живи; Той беше жаден, Този, Който дарява жива вода на тези, които вярват в Него; Той беше изморен, Този, Който е отдих за онези, които са уморени ; Той заспа, Този, Който е винаги бдителен и бдеше над Израил; Той заплака, Този, Който изтри всички сълзи от очите ни. (...) Той се облече в нашето тленно тяло, Този, Който е нетленен, за да понесе страданието, което изпитва тленното тяло и умря, Този, Който е безсмъртен със смъртно тяло, за да ни избави нас, които сме виновни.
- Григорий Скеврски (XII -ти– XIII-ти век), За истинската вяра и праведното поведение в добродетелите 15-17
Идеи за размишление
1. Как вярата в Исус, Въплътеният Божи Син, вдъхновява и формира живота ни?
2. Как преживяхте утешителното присъствие на Христос в живота си?
3. Навсякъде, където видим някой жаден, гладен, плачещ или страдащ, Христос присъства.
Молитва
℟ : Слава на Тебе, Христе. Слава на Тебе!
Слово Божие, Ти стана плът и дойде да живееш сред нас.
Ти сподели живота ни във всички неща;
Ти умря, както всички ние умираме. ℟
Сине Давидов, очакван от праведниците и пророците,
Ти извести Благата Вест на бедните;
Ти извести времето на благодатта на Господа. ℟
Ти дойде да разкъсаш веригите на робството;
Ти обиколи пътищата, правейки добро;
Ти отвори за всички пътят на Божието присъствие. ℟
Ти дойде на света в слабост и бедност;
Ти смути горделивите с Твоето смирение;
Ти доведе при Себе Си, тези които се трудят под тежестта на бремето. ℟
Ти си Агнец Божи и наш Пастир,
Слуга на Бога и наш Господар:
Ти стана грях за нас, Ти нашият Изкупител. ℟
Да се помолим:
Господи Боже, Отче наш,
Позволи на нашите погледи да се обърнат към Тебе,
за да вървим заедно от тъмнината към светлината на Твоя лик,
разкрит в Исус,
Твоят Син и наш брат,
Който живее с Тебе и Светия Дух
сега и во веки веков. АМИН.
Алтернативни патристични четива
От сирийската традиция
Сега, когато най-висшите и най-нисшите същества са едно, вече няма горе, няма долу. Самият Бог се появи на земята и с нашата [човешка] природа се възнесе на Небето. Когато Бог слезе при нас –земята стана –Небе, а когато Синът стана човек, и беше извисен, Небето стана земя. Следователно Небето и земята са една и съща реалност.
- Абдишо бар Бахриз (IX -ти век), Коментар на Служенията в Църквата
От гръцката традиция
Такава е благодатта на Господа и такива са средствата за възстановяване на човешките синове. Защото Той пострада, за да могат онези, които страдат в Него, да бъдат освободени от страданието, Той слезе, за да ни извиси; Той преживя да бъде заченат, за да обикнем Този, Който не е роден; Той слезе сред тлението, за да може това, което е тленно да бъде облечено в безсмъртие; Той стана слаб, за да можем да се преродим в сила, Той слезе към смъртта, за да ни даде безсмъртие и за да даде живот на мъртвите. Накрая Той стана човек, за да можем ние, които бяхме мъртви да живеем и смъртта да не царува повече над нас.
- Свети Атанасий Александрийски (около 295 – 373), Празнични писма 10 : 8, 19
(превод г-жа Йорданка Гьокова от Никополската епархия )
