Папата: В България и Северна Македония призовах да вървим по пътя на братството

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана

Късно вечерта на 7 май папа Франциск се завърна във Ватикана след своята апостолическа визита в България и Северна Македония, и тази сутрин катехистичната беседа на традиционната генерална аудиенция бе посветена на това 29-то международно апостолическо пътуване.

Крачки напред в България в диалога с православните

Франциск подчерта, че в България, споменът за свети Йоан ХХІІІ, който е бил апостолически делегат в тази страна, е този водил го при срещата му с един народ, врата между Централна, Източна и Южна Европа:

„С мотото „Pacem in Terris“, приканих всички да вървят по пътя на братството; и по този път, по-специално, имах радостта на направя крачка напред при срещата с Патриарха на Българската православна Църква, Неофит, и членовете на Светия Синод. В действителност, като християни, нашето призвание и мисия е да бъдем знак и средство на единството, и можем да бъдем такива с помощта на Светия Дух, поставяйки на преден план онова, което ни обединява, а не онова, което ни е разделило или все още ни разделя“.

Светът се нуждае от пламенни евангелизатори

Папата припомни, че светите Кирил и Методий са тези, донесли Евангелието в България, затова свети Йоан Павел ІІ ги обявява са покровители на Европа, заедно със свети Бенедикт. В катедралата на София папа Франциск се спря за кратка молитва пред олтара на двамата славянски братя.

„Те, които бяха от гръцки произход, съумяха да използват с креативност своята култура, за да предадат християнското послание на славянските народи; създадоха една нова азбука, с която преведоха на славянски език Библията и литургичните текстове. Също днес се нуждаем от пламенни и креативни евангелизатори, за да може Евангелието да достигне онези, които все още не го познават и да напои отново земите, където древните християнски корени са изсъхнали“.

Северна Македония, приветлива и гостоприемна страна

Света Майка Тереза от Калкута, родена в Скопие, бе духовното присъствие, което придружи Франциск в Северна Македония. „Тя – каза папата – е образ на Църквата в тази страна и в много други периферии на света: една малка общност, която с благодатта на Христос, се превърна в приветлив дом, където мнозина намериха утеха за своя живот“. Една приветливост, която характеризира цялата страна, и която папата пожела да подчертае“:

„С моята визита пожелах да насърча преди всичко нейната традиционна способност да приема хората с различна етническа и религиозна принадлежност; както и нейните усилия в приема и помощта за голям брой мигранти и бежанци, по време на критичния период на 2015 и 2106. Там, има едно голямо гостоприемство, те имат голямо сърце. Мигрантите им създават проблеми, но те ги приемат и обичат. А проблемите се разрешават. Това е велико нещо за този народ. Аплодисменти за този народ“.

Нежността на монахините на Майка Тереза

Позовавайки още на своята визита в Северна Македония, една млада страна, и „имаща нуждата да се отвори за по-широки хоризонти, без да губи своите корени“, папата цитира срещата с младежите, които призова да се обвържат, като направи Агнеса, бъдещата Майка Тереза, и срещата си със свещениците и богопосветените.

„Останах силно впечатлен, когато отидох при сестрите на Майка Тереза. Те бяха с бедните. Останах впечатлен от евангелската нежност на тези жени. Тази нежност се ражда от молитвата, от коленопреклонната молитва. Те приемат всички, чувстват се сестри, майки на всички; но го правят с нежност. Когато липсва нежността, ставаме твърде сериозни, кисели. Тези сестри са изпълнени с нежност и милосърдие, но едно милосърдие такова какво е, без маски. Когато се прави милосърдие без нежност, без любов, е сякаш изсипваме върху него чаша с оцет. Милосърдието е радостно, а не кисело“.

Нека Дева Мария благослови тези два народа

На литургията в Скопие – каза папата – се „поднови, в периферията на днешна Европа, чудото на Бог, който с няколко хляба и риби, разчупени и споделени, засища глада на множеството. Нека поверим на неговото неизчерпаемо Провидение бъдещето и настоящето на народите, които посетих по време на това пътуване. И нека за тях заедно всички тук на площада да кажем молитвата „Радвай се, Марийо“.