Папата към богопосветените: не забравяйте първия повик

„Живея с особена благодарност  този момент, в който мога да видя Църквата, дишаща напълно със своите два бели дроба, латинския и византийския обред,  за да се изпълни с новия и обновяващ въздух на Светия Дух. Два необходими бели дроба, взаимодопълними, които ни помагат да вкусим по-добре красотата на Господ“, каза папата, изпълнен с радост, в началото на своето слово.

Катедралата „Пресвето Сърце Исусово“ е седалище на диоцеза на Скопие. Изградена е през 1977 по проект на един македонски архитект и замества старата катедрала, разрушена след земетресението през 1963.

 По време на срещата папа изслуша свидетелството на един свещеник от византийски обред, на едни свещеник от латински обред и на една монахиня.

В словото си папата отговори на техните страхове и терзания: „В не малко ситуации – каза папата – чувстваме необходимостта да направим една равносметка: започваме да гледаме колко сме и виждаме, че сме малобройни; средствата с които разполагаме са малко; след това виждаме броя на къщите и делата, които трябва да подкрепяме, които са твърде много. Можем да продължим да изброяваме многобройните реалности, в които изпитваме нищожността на ресурсите, с които разполагаме, за да изпълняваме повереният ни мисионерски мандат. Когато се случва всичко това, изглежда, че бюджетът е на червено“.

Епископът на Скопие разказа на папата за Църквата в Северна Македония: „Вашето идване е благословия за нашата малка местна Църква: както за латинския обред, така и за византийският обред, които се намират съответно в Диоцеза на Скопие и в Епархията на Успение Богородично в Струмица-Скопие. Днес в Северна Македония живеят и работят сестрите Евхаристинки, които тук имат своето седалище, милосърдните сестри на свети Викентий, мисионерските на милосърдието на Майка Тереза и Движението на Фоколарите с женския фоколар.

Просяци, нуждаещи се от Милосърдието на Господ

„Да се прави равносметка е необходимо винаги – увери папата - ако може да ни помогне да открием и да се доближим до многобройни човешки животи и ситуации, които всеки ден се опитват да свържат двата края, семействата, които не успяват да вървят напред, възрастните и самотните хора, болните, приковани на легло, изпълнените с тъга и без бъдеще младежи, бедните, които ни припомнят това, което сме: една Църква на просяци, нуждаещи се от Милосърдието на Господ.

„Допустимо е да правим равносметка – каза папата – единствено ако това ни позволява да се задействаме, за да станем солидарни, внимателни, разбиращи и загрижени, доближавайки се до умората и несигурността, в които са потопени много наши братя, нуждаещи се от едно Помазание, което да ги повдигне и изцели в надеждата им“.

Папа Франциск посочи примера на Майка Тереза: „Тя бе конкретен знак на това, как несигурността на един човек, помазан от Господ, бе способна да изпълни всичко, когато аромата на блаженствата се разпростря над уморените нозе на нашето човечество“.

Не губете паметта от първия повик

„Никога не губете паметта от първия повик, от срещата с Господ при първия повик. Тази памет ще ви спаси“, каза папата.

„Не малко пъти – завърши папата – изразходваме нашите енергии и ресурси, нашите срещи, дискусии и планове, за да съхраним подходи, ритми и перспективи, които не само не ентусиазират никого, но са неспособни да донесат дори малко от онзи евангелски аромат, способен да утешава и да отвори нови пътища за надеждата, и ни лишават от личната среща с другите. Колко са верни думите на Майка Тереза: „онова, което не ми е нужно, ми тежи! Нека оставим тежестите, които ни разделят от мисията и пречат на аромата на милосърдието да достигне лика на нашите братя“.

Нежността в религиозния живот

Папата завърши словото си, като подчерта важността на нежността в религиозния живот: „Днес имах благодатта да видя монахини, изпълнени с огромна нежност. Когато бях в Мемориала на Майка Тереза, видях нежността на монахините с бедните. Моля ви имайте нежността, никога не порицавайте!“, бе последното насърчение на папата.

Преди да напусне катедралата, папата благослови първия камък на Светилището на Свети Петър. Оттук папа Франциск се отправи към летището на Скопие, където бе посрещнат от президента на страната за церемонията по изпращането. В Рим папа Франциск пристигна в 20.30 ч, а по време на полета проведе традиционната пресконференция с придружаващите го журналисти.