Папата в Северна Македония: само Исус засища нуждата ни от братство и милосърдие

Светла Чалъкова – Ватикана

След посещението си в мемориала на Майка Тереза в Скопие, папа Франциск предстоятелства света литургия на централния площад „Македония“ в столицата. На богослужението се събраха вярващите от католическата общност в Северна Македония, която обединява две древни литургични традиции: латинската и византийската. Католическото присъствие в страната е само 1%, като около 3660 вярващи живеят в Скопие, от общо 2.340.000 жители. Но на литургията с папата присъстваха около 10 хиляди души, някои от които бяха дошли от съседните Албания, Косово и  Хърватска. В проповедта си папата се позова на смелостта, която Исус вдъхва на апостолите. „Господ – каза той – дойде, за да даде живот на света и го прави винаги по начин, който се противопоставя на нашите ограничени лични сметки, на посредствеността на нашите очаквания и повърхностността на нашите интелектуализми; оспорва нашите възгледи и нашата сигурност, приканвайки ни да преминем към един нов хоризонт, който дава пространство на един нов начин за изграждането на реалността“.

Предизвикателствата на пост-комунизма и нерегулирания капитализъм

В проповедта си папата засегна и предизвикателствата на пост-комунизма, но и нерегулирания капитализъм. „Привикнахме да се храним от твърдия хляб на дизинформацията и се превърнахме в затворници на дискредитацията, етикетите и на моралното падение; вярвахме, че конформизма ще утоли нашата жажда, но се заситихме от безразличието и безчувствието; хранихме се с мечти за великолепие и величие, но в крайна сметка се хранихме с разсеяност, затвореност и самота; преситихме се от връзки и загубихме вкуса на братството. Търсихме бързия и сигурен резултат, а се озовахме подтиснати от нетърпението и неспокойството. Затворници на виртуалността, загубихме вкуса и аромата на реалността“.

Гладни за хляба на Словото Господне

Днес – продължи папата – „светът се нуждае от Господ, от хляба на неговото Слово, „способно да отвори нашата затвореност и нашата самота; гладни сме, Господи, за братството там където безразличието, дискредитацията и безчестието не пълнят нашите трапези и не заемат първото място в нашия дом. Гладни сме, Господи, за срещи в които твоята Дума да е способна да въздигне надеждата, да разбуди нежността, да разчувства сърцето, отваряйки нови пътища за промяна и обръщане. Гладни сме, Господи, да изпитаме, като онова множество от хора, умножаването на твоето милосърдие, способно да разчупи стереотипите и да раздели и сподели състраданието на Отца за всеки човек, особено за онези, за които не се грижи никой, които са забравени или презирани. Нека силно и без страх да кажем: гладни сме за хляб, Господи: за хляба на Твоето слово и за хляба на братството“.

Глад за братство

Един призив да се върви напред благодарение на Евхаристията, където – припомни папата – „Господ се разчупва и раздава и приканва също нас да се разчупим и раздадем заедно с Него, да участваме в онова множително чудо, което иска да достигне и да докосне всяко кътче на този град, на тази страна, на тази земя, с нежност и състрадание“.

Това – каза папата – е „един истински глад за братство, който Майка Тереза добре познаваше. Тя – припомни Франциск – пожела да основе своя живот върху два стълба: Исус в Евхаристията и Исус в бедните! Любов, която получаваме, любов, която даряваме. Два неделими стълба, които белязаха пътя ѝ, движеха я, самата тя нетърпелива  да утоли своя глад и жажда. Отива при Господ и по същия начин отива при презрения, мразения, самотния и забравен брат; отиде при брата и намери лицето на Господ. Защото знаеше, че „любовта за Бог и любовта за ближният се сливат помежду си“.

Папата завърши като призова да се „насърчаваме взаимно да се изправяме и да изпитаме изобилието на Неговата любов; нека Му позволим за засити нашия глад и утоли жаждата ни в тайнството на олтара и тайнството на брата“.