Папата: алгор-етика за човешкото достойнство
Алесандро Де Каролис – Светла Чалъкова – Ватикана
„Това е епохален кръстопът. Такъв какъвто бе периода, когато човекът изобрети парната машина, електричеството, печата. Сега е сезонът на изкуствения интелект, епохата, в която вземането на важни решения често е правено заедно, човек и алгоритъм или връзка, която трябва да бъде проучена“. Това един от основните акценти в словото на папа Франциск към участниците в Пленарната асамблея на Папската академия за живота, посветена на Изкуствения интелект. Папа Франциск не взе лично участие в срещата, поради лекото си неразположение, но неговото словото бе прочетено от председателя на Академията, монс. Винченцо Паля.
Дигитално и критично мислене
В словото си папа Франциск веднага откроява един важен аспект: технологията, която „населява цифровата галактика е дар Божий“. Но е също ресурс със сложни последици, в който връзката между „човешкия принос и автоматичното изчисление“ трябва да се проучи добре, защото не винаги е лесно да се „прогнозират ефектите“ и „да се определят отговорностите“. Ето защо, подходът на папата към въпроса е проблематичен. Новите технологии, според него, не са "неутрални инструменти" и по своята същност „правят границите, досега считани за неясни, в ясно разграничими: между неорганична и органична материя, между реалното и виртуалното, между стабилни идентичности и събития в непрекъсната връзка помежду си“.
Дигиталност и демокрация
На лично ниво – отбелязва папата – „дигиталната епоха променя разбирането за пространство, време и тяло“, докато „хомологацията се утвърждава като основен критерий за агрегиране“, така че „разпознаването и оценяването на различието става все по-трудно“. На социално-икономическо ниво – подчертава папата – се откроява „профила на потребители, често сведени до консуматори, поробени от частни интереси, концентрирани в ръцете на малцина“.
„От дигиталните следи, разпространени в интернет, алгоритмите извличат данни, които позволяват да се контролират умствените навици и тези във взаимоотношенията, за търговски или политически цели, често без наше знание. Тази асиметрия, поради която малцина знаят всичко за нас, докато ние не знаем нищо за тях, обезчувствява критичното мислене и съзнателното упражняване на свободата. Неравенствата се увеличават неимоверно, знанията и богатството се натрупват в ръцете на малцина, със сериозни рискове за демократичните общества“.
Човекът преди функцията
Франциск призвана многобройните предимства на технологията, а биологичните науки дължат много на изкуствения интелект. Това развитие предизвиква дълбоки промени в начина, по който интерпретираме и управляваме живите същества, и характеристиките на човешкия живот, който е наш ангажимент да защитаваме и насърчаваме не само в съставляващото му биологично измерение, но и в неомаловажимото му биографично качество“. Етичните въпроси, възникващи от начина, по който новите устройства могат - именно - „да се разпореждат“ с раждането и съдбата на хората, изискват подновен ангажимент към човешкото качество на цялата общностна история на живота.
Етиката среща алгоритма
Оттук папата откроява древната и винаги нова роля на Църква: да гарантира, че човека, образ Божий, да бъде центъра, а не граница на всяко човешко завоевание. В случая на технологичните апаратури, това означава, че не е достатъчно познанието, на онзи, който ги изобретява, а е нужно и обучението на онзи, който ги използва.
„Тук се вижда една нова граница, която можем да наречем „алгор-етика“. Тя възнамерява да осигури компетентна и споделена проверка на процесите, според които връзките между хората и машините са интегрирани в нашата епоха. В общото търсене на тези цели, принципите на Социалната доктрина на Църквата предлагат решителен принос: човешко достойнство, справедливост, субсидиарност и солидарност.
Актуализиране на правата и задълженията
Франциск вижда „алгор-етиката“ като „мост, който е в състояние да направи така, че тези принципи да се впишат правилно в дигиталните технологии, чрез ефективния интердисциплинарен диалог“. Оттук и неговия призив към експертите за „по-обширна възпитателна дейност“.
„В настоящия момент – посочва папата – изглежда е необходимо да се актуализира размисъла за правата и задълженията в тази сфера. Дълбочината и ускореността на промените на дигиталната епоха повдигат неочаквани проблематики, които налагат нови условия на индивидуалния и колективен етос. Разбира се документът Call for an AI Ethics“ (Призив за AI етика), който подписахте днес е важна стъпка в тази посока, с трите основни координати, по които да вървим: етика, образование и право“.
