Послание на папата към климатичната конференция на ООН в Глазгоу

В началото на своето послание, адресирано до председателя на Cор26 Алок Шарма и поверено на държавния секретар Пиетро Паролин, папа Франциск пише: „Всички сме наясно, че конференцията има важната задача да покаже на цялата международна общност дали наистина има политическа воля да се разпределят с честност, отговорност и смело повече човешки, финансови и технологични ресурси за смекчаване на отрицателните последици от изменението на климата, както и за да помогне на най-бедните и най-уязвимите групи от населението, които страдат най-много от това“.

Сътрудничество и солидарност между народите

За папата, световните лидери са изправени пред мащабно предизвикателство, което също се влошава от пандемията. „Ако Covid-19 ни накара да осъзнаем, че ще можем да се справим само ако има дълбоко и солидно сътрудничество между всички народи по света, също и борбата срещу изменението на климата няма алтернативи: изисква координирани и отговорни действия. Решаването на тези действия зависи от вас днес, за да могат наистина да бъдат осигурени условия за живот, достоен за човечеството днес и утре на  една здрава планета“.

„Това е епохална промяна, предизвикателство на цивилизацията – подчертава папата -  което изисква усилията на всички и по-специално на страните с по-голям капацитет, които трябва да поемат водеща роля в областта на климатичното финансиране, декарбонизацията на икономическата система и живота на хората, насърчаването на кръговата икономика, подкрепата на най-уязвимите страни за дейностите по адаптиране към въздействията на изменението на климата и в отговор на загубите и щетите, произтичащи от това явление“.

Двойният ангажимент на Светия престол

Папа Франциск изтъква приноса към промяната предложен от Светия престол с приемането на „стратегия за намаляване на нетните емисии до нула“ в държавата Ватикана до 2050 г., а от друга страна насърчава „възпитанието за цялостна  екология“, което да помогне ново поведение и нов „културен модел на развитие, съсредоточен върху братството“ и съюза човек-природа. Този възпитателен ангажимент бе споделен от представители на много религии и религиозни традиции, подписали съвместен апел на 4 октомври във Ватикана.

„Различни гласове и с различна чувствителност – отбелязва папа Франциск. Но това, което можеше ясно да се долови, бе силното сближаване на всички в ангажимента им за спешната необходимост от промяна на посоката, да се премине решително и с убеждение от „културата на отхвърляне“, преобладаваща в нашето общество, към „култура на грижата“ за нашия общ дом и на тези, които живеят или ще живеят там“.

Уреждане на "екологичния дълг" с Юга на света

Предвид раните, причинени от изменението на климата и пандемията, сравними с тези, „на глобален конфликт“, пише папата,  ние се нуждаем от надежда и смелост. „Човечеството има средствата да се изправи срещу тази промяна“, която изисква "твърда воля". Папа Франциск засяга и въпроса за "екологичния дълг"  натрупан от най-богатите страни и който, подобно на външния дълг, блокира развитието на най-бедните и уязвимите. Проблем, който трябва да бъде решен "чрез ограничаване на потреблението на невъзобновяема енергия и чрез предоставяне на ресурси за най-нуждаещите се страни за насърчаване на политики и програми за устойчиво развитие".

Негативното въздействие на климатичната криза

Франциск отбелязва с горчивина колко далеч сме все още от постигането на желаните цели, но ясно заявява: „Не можем да си го позволим!

С оглед на климатичната конференция на ООН, стана ясно, че няма повече време за чакане. Твърде много хора страдат от климатичната криза: освен нейното все по-често и интензивно въздействие върху ежедневния живот на много хора, особено на най-уязвимите групи от населението, ние осъзнаваме, че тя се превърна и в криза на правата на децата и че в близко бъдеще екологичните мигранти ще бъдат повече от конфликтните бежанци“.

Дългът към новите поколения

Накрая, папата подчертава спешната необходимост да се действа сега, със смелост и отговорност. „Дължим го преди всичко на младите хора и доверието им към нас, защото бъдещето е тяхно. Младите хора, които няма да имат планета, различна от тази, която им оставяме, от тази, която ще получат според нашия конкретен избор днес. Това е моментът на решението, което им дава основание за увереност в бъдещето”.

Посланието завършва с думи, които показват колко много папата държи на срещата  Глазгоу: „Бих искал да присъствам с вас, но не бе възможно. Въпреки това, аз ви придружавам с молитва във вашия важен избор”.

(dg/vatn)