Папата: необходимо е ново мислене, за да се преодолеят днешните несправедливости

Тициана Кампизи – Светла Чалъкова - Ватикана

Огън, надежда и служение: тези са трите думи, които за папа Франциск могат да представят мистиката на Католическия университет „Пресвето Сърце“, който на 19 декември откри учебната 2021/22 година, отбелязвайки 100 години от основаването си. Церемонията с участието на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен беше предшествана от литургия, отслужена в Милано, в базиликата „Свети Амврозий“, от архиепископа на града Марио Делпини.

Словото на папата във видеопослание бе излъчено в Aula Magna на университета. В него папата изказва най-добрите си пожелания за важната годишнина на тази „велика културна институция“, на която дават живот отец Агостино Джемели и неговите сътрудници. В тези „сто години живот“ на университета – казва папата - „признаваме също важната образователна традиция, оживена благодарение на всеотдайността на стотици мъже и жени и свидетелствана от хиляди възпитаници. Образованието – открои папата – е „един от най-ефективните начини за хуманизиране на света на историята“. Учение, което, за Франциск, Католическия университет „Пресвето Сърце“ изпълнява в своя мандат „благодарение на усъвършенстването – подновявано през поколенията – на културното и духовно наследство, което съставлява неговата идентичност”. Идентичност, която папата определя като „ясна и непроменена, която обаче не отхвърля, а по-скоро уважава и приветства различните чувствителности, със съзнанието, че откровената и уважителна конфронтация с другия води до разцвета на човешкото състояние“.

Да възпитаваш, означава да запалиш огън

„Както древните хора вече бяха разбрали – припомна папата – възпитанието не е да се напълнят делвите, а да се запали огън”. И ето огънят, първата дума, на която папата се спря:

„Католическият университет пази този огън и следователно може да го предава, защото единственият начин да стане това е „чрез контакт“, тоест чрез лични и общностни свидетелства. Но преди да предадете онова, което знаете, вие запалвате огъня, споделяйки онова, което сте. Този контакт се осъществява благодарение на срещата, на факта, че стоим рамо до рамо и правим нещо заедно“.

Надежда и възпитание

След това папата се фокусира върху думата надежда, за да я противопостави на това, което е предизвикателство за днешното възпитание: „индивидуалистичната култура, която издига „аз“ в противовес на „ние“ и насърчава безразличието, което намалява стойността на солидарността и задейства културата на изхвърляне“. Но онзи, който възпитава, посочва Франциск, „гледат с увереност към бъдещето и върши действие – възпитателно – което включва различни участници в обществото, по такъв начин, че да предложат на студентите цялостна формация”. За това трябва да се отворим към знанията и въпросите, които днешния ден отправя, без страх:

„Това е надеждата: да заложим на бъдещето, побеждавайки естествения тласък, който възниква от многото страхове, които рискуват да ни обездвижат, да ни фиксират и да ни затворят във вечно и илюзорно настояще. Следователно откритостта и приемането на другия са особено важни, защото насърчават връзката на солидарността между поколенията и се борят с индивидуалистичните тенденции, присъстващи в нашата култура. И преди всичко изграждат, като се започне от университетските аули, приобщаващо гражданство, противопоставено на културата на изхвърляне“.

Приносът на глобалния възпитателен пакт

В този контекст Франциск припомни Глобалния възпитателен пакт, насърчен „за да привлече вниманието на всички към големите въпроси за смисъла на нашето време, като се започне от тези на новите поколения пред социалните несправедливости, нарушенията на правата, принудителната миграция“. Каузи - отбелязва той - пред които „университетът не може да остане глух“. Но Католическия университет „Пресвето Сърце“ е достоен за похвала според Франциск, заради неговите „проекти за международно сътрудничество, насочени към различни народи на планетата, и голямата икономическа помощ, която се отпуска всяка година на нуждаещи се студенти, за вниманието към най-малките и болните, което свидетелства за конкретния ангажимент“. Оттук и насърчението на папата към университета да продължи да върви напред по този път. Светият отец се спира и на днешния „напълно взаимозависим“ свят, като уточнява, че това „направи интерпретативните рамки на миналото остарели и вече не полезни за разбирането на настоящето“, следователно е необходимо „да се проектират нови модели на мислене, за да се определят решенията за неотложните ситуации, с които сме призовани да се справим: от екологични до икономически, от социални до демографски“:

„Не можем да продължим с категорията на просветлението. Необходима е нова, творческа мисъл. Католическият университет „Пресвето Сърце“ може да бъде привилегировано място за напредналото развитие на тази културна разработка. И тук се връщаме към връзката преподаватели-студенти – която е важна! -, която е динамична връзка, в напрежение между настоящето и бъдещето: заедно вие сте призовани да мислите, планирате и действате, имайки за хоризонт утрешния общ дом, изхождайки от днешната конкретна реалност“.

"Вземете от корена, за да растете"

Папата се обръща към студентите „в тези объркани времена, станали още по-сложни от пандемията“, призовавайки ги да не позволяват да им отнемат надеждата, да не бъдат „заразени от вируса на индивидуализма“ и им препоръчва „да не се превръщат на традиционалистите на корените“, а да „вземат от корена, за да растат, да вървят напред, да заложат живота си върху него“.

Служението

И накрая, последната дума, върху която папата призова Католическия университет „Пресвето Сърце“ да се замисли е „служението“. Франциск подчертава, че през своите сто години университетът „неколкократно е показал, че е предан в служението си за Църквата и обществото”, пожелавайки духът на служенеие винаги да остане отличителен белег на цялата университетска общност. Франциск завършва видеопосланието си, като увещава университета да продължи напред в своята образователна и възпитателна мисия със „смелост и търпение; онова понасяне на противоречията, на нещата, които не вървят”. „Но търпението, приливът на смелост – казва той – вървят заедно. Изтълкувайте тази смелост и това търпение като страстно служение за цялото общество, дори и за Църквата”.