Папата: Свети Йосиф учи на тишината, пространството, в което Духът говори и утешава

Алесандро ди Бусоло – Светла Чалъкова - Ватикана

Нека се научим от Йосиф, който никога не говори в Евангелието, но го прави, за да култивира мълчаниете, да остави място за Божието Слово и да позволи на Светия Дух да ни възроди и да изцели езика ни, така че да не наранява повече нашите братя. Нека се научим от него да съчетаваме действието с мълчанието. Това е поканата, отправена към всички от папа Франциск в катехизисната беседа на днешната генерална аудиенция, четвъртата, посветена на фигурата на земния баща на Исус.

Неговото мълчание оставя място за Исус, Словото стана плът

В украсената празнично аула „Павел VI“ до сцената на Рождество Христово, създадена от младежите от град Галио, папата се спря на фигурата на Йосиф като „човек на мълчанието“, след като в предишните беседи той илюстрира средата, в която е живял, неговата роля в историята на спасението, неговата праведност и изборът му да бъде съпруг на Мария. Важно е – каза папата – „да мислим за тишината в тази ера, в която изглежда, че няма стойност“. Папата припомни, че „Евангелията не цитират никакви думи, произнесени от Йосиф от Назарет, но не защото е бил мълчалив, а за да оставят място за присъствието на Словото, станало плът, на Исус, както подчертава и свети Августин“.

Да си възстановим съзерцателното измерение на живота

 „Мълчанието на Йосиф – продължи папата - не е мутизъм; това е тишина, пълна със слушане, трудолюбиво мълчание, тишина, която разкрива неговата голяма вътрешност“. Исус, в къщата на дърводелеца в Назарет, израства в това „училище”, винаги търсейки „пространства на тишина в дните си”, канейки учениците си да изпитат същото.

„Колко хубаво би било, ако всеки от нас, следвайки примера на свети Йосиф, успее да възстанови това съзерцателно измерение на живота, отворено от мълчанието. Но всички знаем от опит, че не е лесно: мълчанието малко ни плаши, защото ни кара да влезем в себе си и да срещнем най-истинската част от себе си“.

Без тази практика речта ни се разболява

Ето защо – е поканата да папа Франциск – нека се научим от свети Йосиф да култивираме пространства на тишина, в които да може да се открои друго Слово, т.е. Исус: Словото на Светия Дух, който обитава в нас и който носи Исус”.

Не е лесно да разпознаем този Глас, който много често се бърка заедно с хилядите гласове на тревоги, изкушения, желания, надежди, които обитават в нас; но без тази тренировка, която идва точно от практиката на мълчанието, дори говорът ни може да се разболее. Вместо да остави истината да блесне, той може да се превърне в опасно оръжие. Всъщност думите ни могат да се превърнат в ласкателство, тщеславие, лъжа, клевета, злословие“.

Исус: сойто клевети ближния си, е убиец

Папата припомни, че ако в Книгата на Исус Син Сирахов се казва, че „езикът убива повече от меча“, Исус го е казва още по-ясно: „който говори лошо за брат си и сестра си, който клевети ближния си, е убиец“. А апостол Яков в своето Послание развива темата за положителната и отрицателната сила на словото: „От една и съща уста – той пише – излизат благословения и проклятия”.

„Това е причината, поради която трябва да се поучим от Йосиф да култивираме тишината: това пространство на вътрешността в нашите дни, в което даваме възможност на Духа да ни възражда, да ни утешава, да ни коригира. Не казвам да изпаднем в мутизъм – уточни папата - Мълчание. Но много пъти всеки от нас поглежда вътре, много пъти вършим някаква работа и когато свършим веднага търсим мобилния телефон, за да направим нещо друго... ние винаги сме така. И това не помага, това ни кара да се подхлъзнем в повърхностността“.

Йосиф съчетава действието с мълчанието

Дълбочината на сърцето „нараства с тишината, мълчанието, което не е мутизъм – каза папата импровизирайки – но оставя място за мъдростта, размисъла и Светия Дух. Ние се страхуваме се от моментите на тишина. Но са ни от полза. А ползата за сърцето, която ще имаме - обясни Франциск - ще излекува и нашия език, нашите думи и преди всичко нашите решения. Всъщност - заключи Франциск - Йосиф съчетава действието с мълчанието, той не говореше, а правеше, прилагайки на практика увещанието на Исус към учениците: „Не всеки, който казва Господи, Господи ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата”. Оттук и последната препоръка на папата: „говорете правилно, прехапете си малко езика, което понякога е добре за вас, вместо да говорите празни приказки".

Молитва: научи ни да преоткриваме думите, които изграждат

В заключение папата дари, както и в предишните катехизисни беседи, посветени на покровителя на Универсалната Църква, молитва за всички.

„Свети Йосифе, човек на мълчанието, ти, който не изрече нито една дума в Евангелието, научи ни да постим от празните думи, да преоткриваме стойността на думите, които изграждат, насърчават, утешават, подкрепят. Приближи се до онези, които страдат от обидни думи, като клеветата и злословието, и ни помогни винаги да съчетаваме думите с делата. Амин“.

Молитва за жертвите на експлозията в Хаити

В края на аудиенцията папа Франциск припомни трагедията, случила се на 14 декември в Хаити, причинена от експлозията на танкер, превозващ гориво до Кап-Аитиен. Около 70 жертви, включително много деца, и десетки ранени. „Горкият Хаити - коментира той – една беда след друга, това е страдалчески народ... Нека се молим за Хаити: те са добри хора, добри хора, набожни хора, но страдат много“. Франциск изрази своята духовна близост, до „жителите на този град и до семействата на жертвите, както и до ранените“ и прикани вярващите да се присъединят „в молитвата за тези наши братя и сестри, които са подложени на толкова тежки изпитания“.