Папата в общността „Горницата“: не се страхувайте от нашите мизерии
Салваторе Чернуцио – Светла Чалъкова - Ватикана
„Две минути и пристига!". Така едно момче с качулка и маска, оповестява, около 16.18 часа пристигането на папа Франциск в братството на Добрия Самарянин на общността „Горницата“ в Рим, където закри на 8 декември годината, посветена на Свети Йосиф, открита точно преди една година на същата дата. Момчетата и момичетата, семейства, свещениците и монахините, гостите и служителите на тази реалност, която излъчва благодат, радост, гостоприемство, всъщност бяха вече готови 30 минути по-рано от пристигането на Светия отец, застанали да го чакат на входната алея. Те издържаха под проливен дъжд и градушка, размахвайки картонени ръце и пръчки с цветни фестони. В очакване на папата, те се молиха с Апостолския символ или с броеницата, която молят всеки ден, дори три пъти на ден, като благодарност и за да въведат ред в живот, живян преди това в пълен хаос.
"Добре дошъл сред нас!"
С песен на Светия Дух бе приветствано пристигането на папския автомобил в сградата на братството. „Добре дошъл, добре дошъл сред нас!“, радостно викаха всички веднага щом Франциск слезе от колата, придружени от отец Луиджи Епикоко, духовен асистент на Ватиканското ведмоство за комуникация. С маска, но с видима усмивка, папата поздрави всички и след това влезе в структурата, предоставена отчасти преди три години на общността „Горницата“ от богопосветените мирянки от движението FAC (Fraternal Help Christian), които бяха останали малцина по причина на криза в званията, но, „преродили се“ благодарение на този опит на споделяне. „Те са като майки и баби, особено за онези млади хора, които все още страдат от психологически рани, защото са били изоставени“, разказват те на папата.
Само едно правило: любов
В дома Франциск бе посрещнат от две деца: те са децата на Андреа Джорджети и съпругата му Антония, днес отговорни за братството на „Добрия Самарянине“, двама бивши наркомани, които видяха как животът им се изплъзва от ръцете, но които в тази реалност успяха да започнат отново, откривайки само едно нещо: любовта. Това е, което сестра Елвира Петроци - известна на всички като Майка Елвира – „налага“ като правило на тази общност, родена на 16 юли 1983 г. в порутена и изоставена къща на хълма Салуцо и днес разпространена на всеки континент (71 къщи в 20 страни, особено в Латинска Америка). Вече четиридесет години целта на братството е да приема маргинализирани и отчаяни хора, смазани от ситуации на физическо и духовно страдание, особено затънали в тунела от наркотиците и алкохола. „Отговор на Божията нежност на вика на отчаянието на толкова много изгубени, измамени и разочаровани млади хора, които търсят радостта от живота“, се описва така харизмата на Общността “Горницата“ в официалния ѝ сайт, и това всъщност видя папа Франциск с очите си.
Асистирани, които стават асистенти
Пример е Марко, също бивш наркоман, сега женен и баща на четири деца, който – сред сълзи и шеги („Мисля, че сърцето ми е на път да се пръсне“) – приветства папата в голямата зала на сградата, след песен и танц за добре дошъл. „На колене пред Исус се почувствах простен и обичан. Тук не намерих метадон, а ангели пазители. Преди хората винаги ме питаха „как си?“ И аз бягах от този въпрос, после започнах да отговарям и сега питам другите „как си?“. Думи, които са пример за пътя, изминат от много доброволци в различните братства: бивши гости, приети от майка Елвира и нейните сътрудници, които след приключването на това пътуване, белязано от молитва, работа и придружаване, решават да се предоставят на разположение, за да помогнат на другите. Независимо, че за това те не говорят като за помощ, а като за „себедаряване“
Филм за Свети Йосиф
В това себедаряване са включени различни дейности: ремонтни и почистващи работи („защото външното почистване е знак за вътрешното“), занаятчийски работилници, но също така и важни проекти като мюзикъли, замислени и създадени от самите младежи, с които обиколят Европа. Covid възпрепятства тези „турнета“, но две години младите хора от общността „Горницата“, се ангажираха с един изключителен проект: филм за живота на Исус. Нищо аматьорско, а истински игрален филм, добре изигран, музициран и по сценарий, заснет сред хълмовете на Меджугорие от гостите на двете общности, присъстващи там, „Полето на живота“ и „Полето на радостта“. Част от този филм бе показан и на папата, като бе отдадено внимание на фигурата на Свети Йосиф, в откъс озаглавен „Не се страхувай Йосифе“, който за диалозите е вдъхновен от Patris Corde и книгата, цитирана в апостолсическото писмо на папата „Сянката на Отца“. В края на прожекцията се изказа и режисьорът, за когото „този филм е чудо”.
Истории за прераждане
Веднага след като някои от актьорите, облечени в сценични костюми, предложиха своите свидетелства на папата: 20-годишната Ариана, разказа за хранителните си разстройства и страха да стане възрастен, но днес е просто „щастлива“; братята Лука и Давиде, „изгубени в наркотиците“, опитали всякакви вещества, споделят, че сега „могат да издържат на трудните моменти“, благодарение на Общността, въпреки миналото, което понякога е като „червей в мозъка“. Идва ред на Даниеле, роден и израснал в семейство на общността „Горницата“, който изрази желание „да стане като Свети Йосиф, праведен човек“, и накрая Катерина, хърватка, която първоначално не е вярвала в Дева Мария, но малко по малко открива една дълбока връзка с нея дълбоко. На папата беше показан и видеоклип на майката-основателка Елвира, 84-годишна, сега болна и почти неподвижна в леглото: „Животът ѝ е консумиран, на парчета, защото даде всичко“, каза отец Стефано Араньо, помощник-свещеник в централното седалище в Салуцо.
Насърчаването на папа Франциск
След като изслуша тези истории за прераждане и придружаване, за смелост и изкупление, папата се обърна към присъстващите и благодари на общността „Горницата“, особено насърчавайки пътя на тези млади хора: „Не се страхувайте от реалността, от истината, от нашите мизерии. Не се страхувайте, защото Исус харесва реалността такава, каквато е, а не измислена, Господ не харесва хората, които обличат душата си, които обличат сърцата си“, каза папата. Оттук и насърчението: „Помогнете на много млади хора, които са в ситуации като вашата. Осмелете се да кажете: „Помисли, че има по-добър път“.
Параклис, построен с отпадъчни материали
След като се разходи из голяма къща, структурирана като колеж, но където веднага щом се влезе, може да се усети домашната атмосфера, сред аромата на добра храна и хората, седнали да си говорят на диваните и масите, папа Франциск посети параклиса, посветен на Добрия Самаряни, за да го благослови и закрие годината, посветена на Свети Йосиф. Символичен жест на още по-символично място: параклисът, от дърво и бял мрамор, всъщност е построен изцяло от младите хора, „с тяхното творчество и техните ръце”. Параклисът е построен от парчета травертин, дъбови греди и друг отпадъчен материал, намерен в депата за отпадъци и кофите за боклук от самите младежи. „Това е конкретен пример за това, което правим тук: вземаме отпадъци, за да създаваме прекрасни произведения“, казва отец Стефано. „Тези младежи, ако преди в живота на злото дадоха най-лошото от себе си, сега в живота на доброто те преоткриват любовта на Бог“.
Молитва в края на годината на Свети Йосиф
Франциск благослови параклиса и се помоли заедно с всички присъстващи, които веднага пожела да поздрави един по един. На всеки беше предложена листовка, за да могат да рецитират заедно молитвата към съпруга на Мария, съдържаща се в последните страници на Patris Corde.
„Здравей, пазителю на Изкупителя и съпруг на Дева Мария. На теб Бог повери Сина Си; в теб Мария се довери, с теб Христос стана човек. О блажени Йосифе, покажи се и на нас баща и ни насочи по пътя на живота. Придобий ни благодат, милост и смелост и ни защити от всяко зло. Амин“.
