Папата към дипломатическия корпус: мирът е „заразен“ и се гради с диалог и братство
Димитър Ганчев - Ватикана
В дългото си слово, Светият отец подчертава своите приоритети на международно ниво за 2022 г., пледирайки в полза на многостранността, диалога и братството.
Борбата с пандемията
Борбата с пандемията все още изисква значителни усилия от страна на всички, преди всичко на лично ниво, посочи папата. „Всички ние имаме отговорност да се грижим за себе си и за здравето си, което също се изразява в уважение към здравето на близките ни – посочи папата. Грижата за здравето е морален дълг“. Заедно с това папата посочи, че много пъти се оставяме да бъдем определени от „идеологията на момента“, която се основава на необосновани новини или лошо документирани факти:
„Всяко идеологическо твърдение разкъсва връзките на човешкия разум с обективната реалност на нещата. Пандемията изисква от нас да имаме нещо като „грижа за реалността“, което изисква да погледнем проблема в лицето и да приемем подходящите средства за разрешаването му. Ваксините не са магически лечебни средства, но със сигурност представляват най-разумното решение за превенция на болестта в допълнение към лечението, което трябва да се разработи“.
За това е необходим ангажиментът на политиката за доброто на населението чрез решения за превенция и имунизация, както и цялостен ангажимент на международната общност, така че цялото население на света да има равен достъп до основните медицински грижи и ваксини. Папата призова държавите, които работят за създаване на международен инструмент за готовност и отговор на пандемии под егидата на Световната здравна организация, да приемат „политика на справедливо споделяне, като ключов принцип за гарантиране на достъп на всички до диагностични инструменти, ваксини и лекарства“.
Проблемът с миграцията
В словото си папата припомни някои от срещите си с държавни и правителствени лидери и международните си визити през изминалата година сред които Молитвения ден за Ливан на1 юли, посещението си през март в Ирак, „като знак за близост с населението след години на война и тероризъм“, и участието си в Международния евхаристичен конгрес в Будапеща. Специален акцент папата постави на посещението си на о. Лесбос и срещата му с мигрантите, особено с децата:
„В очите им видях умората от пътуването, страхът от неясното бъдеще, болката за близките, останали зад гърба си, и носталгията по родината, която са принудени да напуснат – каза папата. Пред тези лица не можем да останем безразлични и не можем да се окопаваме зад стени и бодливи жици под предлог, че защитаваме безопасността или начина на живот“.
„Необходимо е да се преодолее безразличието и да се отхвърли мисълта, че мигрантите са проблем за другите – призова Франциск, като отбеляза че самите мигранти често се превръщат в оръжие за политически изнудване, в нещо като „стока за договаряне“, която лишава хората от достойнство.
„Проблемът с миграцията, както и пандемията и изменението на климата, ясно показват, че никой не може да се спаси, тоест че големите предизвикателства на нашето време са глобални – подчерта Светия отец. Поради това е тревожно да се отбележи, че пред лицето на по-голяма взаимосвързаност на проблемите нараства по-голяма фрагментация на решенията. Нерядко липсва воля за отваряне на прозорци на диалог и пътища към братство и това в крайна сметка подклажда допълнително напрежение и разделения, както и общо чувство за несигурност и нестабилност. Вместо това трябва да възстановим усещането за нашата обща идентичност като едно човешко семейство. Алтернативата е само нарастваща изолация, белязана от взаимни възбрани и затваряния, които допълнително застрашават мултилатерализма, тоест дипломатическия стил, който характеризира международните отношения след края на Втората световна война“.
Многостранната дипломация
В словото си папа Франциск изтъкна важната роля на многостранната дипломация като фактор за разрешаването на глобални проблеми. За съжаление, констатира Франциск, от известно време многостранната дипломация преминава през криза на доверието, поради намалено доверие в социалните, правителствените и междуправителствените системи. Важни резолюции, декларации и решения често се вземат без реални преговори, в които всички страни имат думата. Този дисбаланс, който стана драматично очевиден днес, поражда недоволство към международните организации от страна на много държави и отслабва многостранната система като цяло, правейки я все по-малко ефективна в справянето с глобалните предизвикателства. Нерядко, посочи Франциск, центърът на тежестта се измества към въпроси, които по своето естество са разделящи и не са строго свързани с целта на организацията, в резултат на дневния ред, все повече продиктуван от мисъл, която отрича естествените основи на човечеството и културните корени, които съставляват идентичността на много народи“. За папата това е форма на „идеологическа колонизация“, която не оставя място за свобода на изразяване и която днес все повече приема формата на „култура на заличаването“, която нахлува в много области и обществени институции, заличавайки многообразието и чувството за идентичност.
„Ето защо многостранната дипломация е призвана да бъде наистина приобщаваща, да не заличава, а да засилва разнообразието и историческата чувствителност, които отличават различните народи, тя трябва да може да намира общи решения за доброто на всички – подчерта папата. Това изисква взаимно доверие и желание за диалог, тоест „да се изслушваме, обсъждаме, съгласуваме се и вървим заедно“. Папата припомни, че "има някои непроменливи ценности", които невинаги е лесно да бъдат признати, но приемането им „придава стабилност и стабилност на социалната етика. „Дори когато сме ги признали и приели благодарение на диалога и консенсуса, ние виждаме, че тези основни ценности надхвърлят всеки консенсус“. Папата специално посочи правото на живот, от зачеването до естествения край и правото на религиозна свобода.
Грижа за общия дом
В тази перспектива, продължи Франциск, през последните години все повече нараства колективното съзнание за неотложността на грижите за нашия общ дом, подложен на „непрекъсната и безразборна експлоатация на ресурсите“. Именно това трябва да накара международната общност като цяло да намери общи решения и да ги приложи на практика. Никой не може да избяга от това усилие, тъй като всички сме еднакво заинтересовани и ангажирани, отново повтори папата, като припомни неотдавнашната международна конференция за климатичните промени в Глазгоу и предприетите стъпки, „които вървят в правилната посока, макар и доста слаби по отношение на последователността на проблема“. За папа Франциск, пътят към постигане на целите на Парижкото споразумение е сложен и все още изглежда дълъг, докато време е все по-малко. Затова призова представителите на държавите да засилят усилията си предвид COP27, насрочена за следващия ноември в Египет.
Диалог и братство срещу конфликтите
Диалогът и братството са двата основни фокуса за преодоляване на кризите на настоящия момент“, добави папата. „Цялата международна общност трябва да постави под въпрос неотложността на намирането на решения на безкрайните сблъсъци. На първо място припомни конфликта в Сирия, "където все още няма ясен хоризонт", в Йемен, който години преминава в мълчание, мирният процес между Израел и Палестина, институционалното напрежение в Либия, епизодите на терористично насилие в Сахел и Судан, конфликтите между Южен Судан и Етиопия. Папа Франциск също заклейми „социалните конфликти“ на американския континент, подхранвани от дълбоки неравенства, несправедливости и ендемична корупция, призовава за „приемливи и трайни решения“ в Украйна и в Южен Кавказ и призова да се избегнат нови кризи на Балканите. Диалогът и братството са още по-неотложни от всякога поради кризата в Мианмар, където улиците преди са били място за срещи, а днес са сцена на сблъсъци.
Папата обърна специално внимание на ядрените оръжия, като изрази своята „особена загриженост“. Франциск изтъкна позицията на Светия престол, че "ядрените оръжия са неподходящи инструменти за отговор на заплахите за сигурността през 21-ви век и че притежаването им е неморално". От тази гледна точка е важно възобновяването на преговорите във Виена за ядреното споразумение с Иран (Съвместен всеобхватен план за действие).
Образованието, основен фактор за цялостно човешко развитие
Специално място в изграждането на световния мир заема образованието, чрез което се формират новите поколения, които са надеждата и бъдещето на света, каза папата. „Образованието е основният фактор за цялостно човешко развитие, тъй като прави човека свободен и отговорен“, освен това „генерира култура и създава мостове за среща между народите“.
Франциск потвърди, че Католическата църква винаги е признавала и оценявала ролята на образованието за духовното, моралното и социалното израстване на младите поколения. Ето защо, подчерта папата, „още по-болезнено да видя как насилието над деца е извършено в различни образователни места – енории и училища – със сериозни психологически и духовни последици за хората, които са ги претърпели. Това са престъпления, за които трябва да има твърда воля за изясняване, преглеждане на отделни случаи, за установяване на отговорност, раздаване на справедливост на жертвите и предотвратяване на подобни зверства в бъдеще“.
Стойността на труда
Папа Франциск засегна и въпроса за трудовата заетост, припомняйки пандемията и нейните последствия върху световната икономика и особено за семействата и работниците, много от които са принудени да „влязат в сивата икономика, лишавайки ги от системите за социална защита“. В този контекст осъзнаването на стойността на труда придобива допълнително значение:
„Няма икономическо развитие без труда, нито можем да мислим, че съвременните технологии могат да заменят добавената стойност, предоставена от човешкия труд“.
Папа Франциск призовава за по-голямо сътрудничество на местно, национално, регионално и глобално ниво, за да се насърчи човешкия растеж, като с това да се даде „конкретен принос за изграждането на мира“.
Мирът е „заразно“ благо
Папата завърши цитирайки пророк Йеремия, който припомня, че Бог има за нас „планове за мир, а не за нещастие, за да ни даде бъдеще, изпълнено с надежда“ (29.11). Затова не трябва да се страхуваме да направим място за мир в живота си, като култивираме диалог и братство между нас. Мирът е „заразно“ благо, което се разпространява от сърцата на онези, които го желаят и се стремят да го живеят, достигайки до целия свят“.
Държавите с дипломатически отношения със Светия престол
Понастоящем, 183 държави имат дипломатически отношения със Светия престол. Към тях се прибавят Европейският съюз и Суверенният военен Малтийски орден. В Рим има 87 служби на посолствата, включително тези на Европейския съюз и Суверенния военен Малтийски орден, офисите на Лигата на арабските държави, Международната организация за миграция и Върховния комисариат на ООН за бежанците.
На 26 ноември 2021 г. Светият престол депозира инструмента за ратификация на Глобалната конвенция за признаване на квалификации във висшето образование, приета от ЮНЕСКО на 25 ноември 2019 г. Освен това участието на Светия престол в работата на Световната здравна организация беше формализирана на 31 май като държава-наблюдател.
