Папата припомня кардинал де Маджистрис: изповедник, посветен на доброто на душите
„Уважаван брат, който, вдъхновен от безупречна свещеническа ревност, служи на Господ и Църквата с голяма всеотдайност“: с тези думи папа Франциск определя кардинал Луиджи де Магистрис, почетен главен изповедник, който почина на 16 февуари в Каляри на 95-годишна възраст. В телеграма, изпратена до архиепископа на Каляри, монсеньор Джузепе Батури, папата изразява своята близост и съболезнования на семейството му, всички негови събратя и вярващи.
„С благодарност си спомням неговата щедра отдаденост към Светия престол като усърден и мъдър сътрудник на моите предшественици“, добавя папата в телеграмата. Папата припомня любовта към служението на помирението, което кардиналът „винаги е изпълнявал с възхитително усърдие, стремейки се към доброто на душите“, уверява молитвата си, че Бог „може да приеме този верен слуга в небесния Йерусалим“ и дава своя благослов за тези, които ще участват в погребалния обред. Със смъртта на кардинал де Маджистрис Кардиналската колегия вече се състои от 213 кардинали, от които 119 са избиратели и 94 без право на избирателен глас.
Кардинал Де Мажистрис бе най-възрастният италиански кардинал и щеше да навърши 96 години на 23 февруари. На 22 ноември 2001 г. става главен изповедник. През 2003 г. напуска институционалните си задължения поради достигната възрастова граница, но продължава да се грижи за душите в римските енории Сан Франческо а Рипа и особено на Сан Салваторе в Лауро. През 2010 г. по здравословни причини се завръща в родния си град Каляри. Издигнат е в кардиналски сан от папа Франциск на Консисторията на 14 февруари 2015 г.
Кардиналът прекара много години от живота си, посвещавайки се на тайнството на помирението. В интервю за „Осерваторе Романо“, през юли 2015 г., той заявява, че за да бъдеш добър изповедник, човек трябва да бъде „образован и добър“, да има за основа „добра формация и след това дълбоко познаване на моралната теология, придружена от любов към каещия се, който не трябва да се страхува да изповяда”.
Относно основната причина за отчуждението от това тайнство, кардинал Де Маджистрис казва, че „по същество има гордост и следователно презумпцията да не се нуждаем от нея в предпоставката за съвършенство. Всъщност, за изповедта е необходимо смирено признаване на собствените си грешки и че има нужда от прошка”. „В общество, където всичко се представя като законно, чувството за грях е изгубено – каза кардинала – може би отчасти отговорността е на нас, свещениците, които често заменяме катехизиса в проповядването с много бърборене, което е от малка полза за душата на вярващите“.
(dg/vatn)
