Молитвата на папата към Мария: нека спре тази жестока и безсмислена война
Светла Чалъкова – Ватикана
Франциск е сам пред Дева Мария, докато призовава края на един ужас, който сякаш бе изчезнал сред сюжетите на времето, но който вместо това почука отново на вратите на нашите домове. Зад папата, в тази всеобща среща, което написа страница в историята на съвременната Църква, стои целият свят. Във Ватиканската базилика, в свещените места на петте континента, чрез медиите, на площадите прозвучава молитвата на Хорхе Марио Берголио към "Майката"
Преди молитвата папа Франциск се изповяда, а след това изповяда няколко вярващи, присъстващи в базиликата за вече станалата традиция среща „24 часа за Господ“. След което папата поднесе кратка проповед, вдъхновена от днешното Евангелие за празника Благовещение, на която ви предлагаме пълният текст.
В днешното Евангелие на днешния празник ангел Гавраил взима три пъти думата и се обръща към Дева Мария.
Първият път, като я поздравява, той казва: „Радвай се, благодатна: Господ е с тебе” (Лк. 1, 28). Причината да се радва, причината за радостта се разкрива с няколко думи: Господ е с теб. Братко, сестро, днес можете да чуете същите тези думи, отправени към теб; можеш да ги направиш свои всеки път, когато се приближаваш до Божията прошка, защото там Господ ти казва: “Аз съм с теб”. Твърде често си мислим, че изповедта се състои в това да отидем при Бог с наведени глави. Но не сме ние преди всичко тези, които се завръщаме при Господ; Той е, който идва да ни посети, да ни изпълни със своята благодат, да ни зарадва със своята радост. Изповедта дава на Отца радостта да ни повдигне отново. В центъра на това, което ще изживеем, не са нашите грехове, а неговата прошка. Нека се опитаме да си представим, ако в центъра на Тайнството бяха нашите грехове: почти всичко щеше да зависи от нас, от нашето покаяние, от нашите усилия, от нашите ангажименти. Но не, в центъра е Той, Който ни освобождава и ни изправя отново.
Нека върнем първенството на благодатта и да поискаме дара да разберем, че Примирението не е преди всичко нашата стъпка към Бог, а Неговата прегръдка, която ни обгръща, удивлява, движи. Господ е този, който, както в Назарет при Мария, влиза в нашия дом и носи непознато досега удивление и радост. Нека да поставим Божията перспектива на преден план: ще започнем отново да обичаме Изповедта. Имаме нужда от това, защото всяко вътрешно прераждане, всяка духовна повратна точка започва оттук, от Божията прошка.Нека не пренебрегваме Помирението, а да го преоткрием като Тайнство на радостта. Да, на радост, където злото, което ни кара да се срамуваме, става повод да изпитаме топлата прегръдка на Отца, сладката сила на Исус, която ни лекува, „майчината нежност“ на Светия Дух. Това е сърцето на Изповедта.
Затова, скъпи братя, които раздавате Божията прошка, бъдете онези, които предлагат радостта на тази вест на тези, които се приближават към вас: Радвай се, Господ е с теб. Без скованост, без препятствия, без дискомфорт; вратите отворени за милостта! Особено в Изповедта сме призовани да олицетворяваме Добрия Пастир, който повдига своите овце и ги гали; да бъдем канали на благодат, които изливат живата вода на милостта на Отца в сухотата на сърцето.
За втори път Ангелът говори на Мария. На нея, разтревожена от получения поздрав, той казва: „Не бой се” (ст. 30). В Писанието, когато Бог се представя пред онези, които Го приемат, Той обича да произнася тези две думи: не бой се. Той ги казва на Авраам (вж. Битие 15, 1), повтаря ги на Исаак (Бит. 26, 24), на Яков (Бит. 46, 3) и така нататък, до Йосиф (Мт 1, 20 ) и на Мария. По този начин Той ни изпраща ясно и утешително послание: всеки път, когато животът се отвори към Бог, страхът вече не може да ни държи заложници. Сестро, братко, ако греховете ти те плашат, ако миналото ти те тревожи, ако раните ти не зарастват, ако постоянните падания те отчайват и ти изглежда, че си загубил надежда, не се страхувай. Бог познава твоите слабости и е по-голям от твоите грешки. Едно нещо той иска от теб: не дръж за себе си твоите слабости, твоите; занеси ги на Него, положете ги в Него и от причини на запустение те ще станат възможности за възкресение. Не се страхувай!
Дева Мария ни придружава: самата тя е хвърли смущението си в Бога. Известието на ангела ѝ даде сериозни поводи за страх. Той ѝ предлага нещо немислимо, което е извън силите ѝ и с което тя не може да се справи сама: ще има твърде много трудности, проблеми с Моисеевия закон, с Йосиф, с народа на своето селце и със своя народ.
Но Мария не възразява. За нея е достатъчно онова „не бой се“, достатъчно ѝ е Божието успокоение. Тя се вкопчва в Него, както искаме да направим тази вечер. Защото ние често правим обратното: тръгваме от нашата увереност и едва когато ги изгубим, отиваме при Бог. Дева Мария ни учи да тръгнем от Бог, с вярата, че така всичко останало ще ни бъде дадено (вж. Мт 6, 33). Тя ни кани да отидем при източника, при Господ, който е радикалното лекарство срещу страха и злото на живота. Това ни го припомня от една красива фраза, възпроизведена над изповедалнята тук във Ватикана, която се обръща към Бога със следните думи: „Да се отклоня от Тебе означава да падна, да се върна при Теб, означава да възкръсна отново, да пребъдвам в Теб, означава да съществувам“ (вж. Свети Августин, Солилоквиум I, 3).
В тези дни новини и образи на смърт продължават да влизат в домовете ни, докато бомби разрушават домовете на много от нашите невъоръжени украински братя и сестри. Жестоката война, която порази мнозина и кара всички да страдат, предизвиква страх и ужас всеки един. В нас изпитваме чувство на безпомощност и неадекватност. Имаме нужда да ни се каже „не бойте се“. Но човешката увереност не е достатъчна, необходимо е присъствието на Бог, сигурността на божествената прошка, единствената, която заличава злото, унищожава гнева, възстановява мира в сърцето. Нека се върнем към Бог, към Неговата прошка.
За трети път Ангелът говори. Сега той казва на Дева Мария: „Дух Свети ще дойде върху теб“ (Лк. 1, 35). Ето как Бог се намесва в историята: като дава своя собствен Дух. Защото в това, което има значение, нашите сили не са достатъчни. Ние сами не сме в състояние да разрешим противоречията на историята или дори тези на нашето сърце. Нуждаем се от мъдрата и кротка сила на Бог, която е Светият Дух. Нуждаем се от Духа на любовта, който премахва омразата, гаси негодуванието, заличава алчността, събужда ни от безразличието. Нуждаем се от Божията любов, защото нашата любов е несигурна и недостатъчна. Ние молим Господ за толкова много неща, но често забравяме да Го попитаме кое е най-важното и какво Той иска да ни даде: Светия Дух, силата да обичаме. Наистина, без любов, какво ще предложим на света? Някой каза, че християнин без любов е като игла, която не шие: боде, боли, но ако не шие, ако не тъче, ако не съедини, е безполезна. За това е необходимо да се извлече от Божията прошка силата на любовта, същият Дух, който слезе върху Мария.
Защото, ако искаме светът да се промени, сърцето ни първо трябва да се промени. За да направим това, нека днес позволим да бъдем хванати от ръката на Дева Мария. Ние погледнем към Нейното Непорочно Сърце, където Бог почива, към единственото Сърце на човешко същество без сенки. Тя е „пълна с благодат” (ст. 28) и следователно е лишена от грях: в нея няма и следа от зло и затова с нея Бог е в състояние да започне нова история на спасение и мир. Там историята направи обрат. Бог промени историята, като почука на Сърцето на Мария.
И днес и ние, подновени от Божията прошка, хлопаме на вратата на това Сърце. В съюз с епископите и вярващите по света, аз тържествено желая да занеса на Непорочното сърце на Мария всичко, което преживяваме: да възобновим на нея посвещението на Църквата и на цялото човечество и да ѝ посветим по-специално украинският народ и руският народ, които със синовна обич я почитат като майка. Това не е магическа формула, а духовен акт. Това е жестът на пълното поверяване на децата, които в скръбта на тази жестока и безсмислена война, която заплашва света, прибягват до Майката, хвърляйки страх и болка в Сърцето ѝ, поверявайки се на нея. Този жест поставя в онова чисто, незамърсено Сърце, където се отразява Бог, скъпоценните блага на братството и мира, всичко, което имаме и сме, така че тя, Майката, която Господ ни е дал, да ни закриля и пази.
От устните на Мария излезе най-красивата фраза, която Ангелът можеше да върне на Бог: „Нека ми бъде по Твоето слово“ (ст. 38). Това на Дева Мария не е пасивно или примирено приемане, а живото желание да се присъедини към Бог, който има „планове за мир, а не за нещастие“ (Йер 29, 11). Това е най-тясното участие в неговия мирен план за света. Посвещаваме се на Мария, за да влезем в този план, за да се предоставим на пълно разположение на Божиите планове. Богородица, след като каза „да“, предприема дълго пътуване нагоре към планински район, за да посети бременната си братовчедка (вж. 1. 39). Вземи днес за ръка нашия път днес: насочи го през стръмните и уморителни пътища на братството и диалога, по пътя на мира.
