Франциск: Украйна и Сирия, обединени в болката и страданието

Бенедета Капели - Ватикана

Мисълта за страданията, причинени от войната в Украйна, бележи писмото на папа Франциск, прочетено на арабски и при откриването на конференцията „Църквата, Дом на милосърдието – синодалност и координация“, организирана от Конгрегацията за източните църкви и се провежда от 15 до 17 март в Дамаск, Сирия. „В тези дни на война и огромни страдания за нашите братя и сестри в Украйна – пише папата– нека ги прегърнем в молитва и обич, уповавайки се скоро да бъде постигнат справедлив и траен мир, така че да може да продължи работата на някои агенции в тази възлюбена нация, така както се случва днес за Сирия”.

Франциск припомня, че и днес продължава да се живее конфликтът в страната и че това поражда болка, „глад, смърт и непрекъснато бягство на сирийците“, но не крие, че се „полагат големи усилия, за да се предложи надежда и бъдещи перспективи на онези, които остават". Затова Конференцията – обяснява той – е начин да се потвърди загрижеността на Църквата за това, което се преживява, но също така да се открои синодалността, която св. Павел описва като тялото и неговите членове. „Сред членовете на тялото има изслушване, споделяне, любов, взаимна подкрепа и най-вече осъзнаване на ролята, която всеки е призован да играе. Когато една част от тялото страда, всички останали ѝ се притичват на помощ, споделяйки страданието ѝ и правейки всичко възможно да го облекчат”.

Синодалността е да вървим заедно

„Всички ние сме членове на тялото Христово, което е Църквата и, въпреки различията, - добавя папата - остава едно и също призвание: да свидетелстваме за Господ чрез провъзгласяването на Евангелието и милосърдните дела, да вървим заедно в дух на общение и с уважение към нашето многообразие. Синодалност, която черпи сила от Троицата, но която също се преживява „в ежедневните взаимоотношения, в диалога и в непрекъснатите дискусии за това какво означава да бъдеш Църква в настоящия контекст, в оценяването и изслушването на другите, разбирайки по този начин, че всички сме братя и сестри“. Синодалност, която води до любовта към Църквата, за да обичаме страстно човечеството.

Осезаем знак за милосърдието на Църквата

След това папа Франциск подчертава, че „милосърдието, живяно синодално, не оставя място за егоистични интереси, нито от страна на даващия, нито от страна на получателя, тъй като то е подобно на Христос, Който предаде себе си за другите“. Оттук и неговата лична благодарност към онези, които бяха „осезаем знак за милосърдието на Църквата, подхранвано от Евангелието“. „Пожелавам – заключава той – вашите усилия през тези дни да бъдат възможност за задълбочаване и съживяване на мисионерския дух на Църквата, отваряне на нови пътища за съвместно пътуване и координиране на делата на милосърдие с любящо внимание към бедните и маргинализираните“.